Определение № 192 от 06.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 991/2011 г.

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК и по чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД. Образувано е по молбата на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], Й. Т. Т., П. С. Т., Ц. И. Т. и В. Т. К., чрез процесуалния им представител адв. М. М., с искане за освобождаване на молителите от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 17564,92 лева за касационното производство, алтернативно с искане за разрешаване на вдигането на допуснатите възбрани върху четири имота, с цел заплащане на дължимата държавна такса и договорения с адвокатското дружество хонорар за процесуално представителство в касационното производство. В молбата се сочи, че молителите са с тежко финансово състояние: дружеството [фирма] е поставено в невъзможност да упражнява каквато и да било търговска дейност, предвид обстоятелството, че имуществото на дружеството е изцяло възбранено и запорирано в настоящото производство; П. Т. е регистрирана като търсещо работа лице и доходите й не позволяват заплащането на каквато и да било част от посочената държавна такса (представят се служебна бележка от Агенция по заетостта и регистрационна карта в Дирекция “Бюро по труда”); Ц. Т. е пенсионер с месечна пенсия от 259,68 лева (представя се удостоверение от НОИ); В. К. работи по трудов договор с месечно възнаграждение от 770 лева (представят се заповед от Комитета за култура от 1989 г., трудов договор от 1989 г., допълнително споразумение към трудов договор от 2008 г. и удостоверение от Софийска опера и балет); Й. Т. е бил с наложена мярка за неотклонение “задържане под стража” и “домашен арест” от 14 октомври 2008 г., като мярката е изменена на 9 септември 2011 г. в “парична гаранция” и на практика той е все още безработен, а и цялото имущество на негово име е възбранено и запорирано в производството. По алтернативното искане се сочи претенция за вдигане на възбраните върху офис-магазин от 54 кв.м. с пазарна оценка от 129890 лева, двуетажна жилищна сграда с пазарна оценка 109540 лева, урегулирано дворно място с пазарна оценка от 162000 лева и поземлен имот с пазарна оценка от 27228 лева. Представя се пълномощно и договор за правна защита и съдействие на молителите с адвокатско дружество “М. М. и съдружници” за сумата от 351600 лева. К. съд приема молбата за неоснователна. Според правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като се вземат предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. За нито един от молителите – физически лица, не са представени доказателства в съответствие с изискванията на посочения текст на закона, а доколкото такива са представени, те отразяват само част от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид по чл. 83, ал. 2 ГПК и не отразяват липсата на други източници на средства и друго имущество, от които дължимата държавна такса да бъде поета. Търговските дружества, каквото е молителят [фирма], не са предвидени в закона като субекти, спрямо които може да се приложи правилото за освобождаване от внасяне на държавни такси. Алтернативното искане също е неоснователно. Както се приема в задължителната съдебна практика – така например в определение № 687 по ч.гр.д. № 636 за 2011 г. на ІV ГО, в производството по чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за посрещането на изчерпателно изброени нужди на заинтересованото лице, но разрешението на съда е обусловено от невъзможността на молителя да заплати съответния разход с друго имущество. Както вече беше посочено, за физическите лица не е установена невъзможност съответната сума да бъде заплатена с друго имущество. Същевременно молителят търговец не е представил данни за налични оборотни средства и за общото му финансово състояние след проверявания период, та да се извърши преценката за възможността, респективно – невъзможността, разходът да бъде посрещнат. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение