Определение № 60489 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2502/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби на Сдружение „Професионален футболен клуб Ботев”, [населено място] и „Професионален футболен клуб Ботев” АД, [населено място] срещу определение № 60272 от 20.07.2021 г. по ч. т. д. № 1067/2021 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалвания акт са оставени без разглеждане подадените от сдружението и търговското дружество частни жалби срещу определение № 55 от 10.03.2021 г. по т. д. № 620/2020 г. на ВКС, Първо търговско отделение, допълнено с определение № 60 109 от 03.06.2021 г., с което са оставени без уважение депозираните от тях молби за обезсилване на решение № 217 от 31. 01. 2019 г. по т. д. № 3444/2017 г. на Софийски градски съд и решение № 2281 от 18. 10. 2019 г. по в. т. д. № 2495/2019 г. на Софийски апелативен съд. Сдружението-частен жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и моли за отмяната му и за уважаване на молбата за обезсилване на първоинстанционното и въззивното решения. Счита, че в случая е налице специфична хипотеза, налагаща тълкуване на разпоредбата на чл. 274 ГПК по аналогия на правото, като застъпва становището, че доколкото по отношение на постановените по т. д. № 620/2020 г. на ВКС, Първо търговско отделение основно и допълващо определения са осъществени предпоставките на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК за допустимост на касационния контрол, то за да бъде реализиран такъв, следва да се приеме за допустимо и въззивното обжалване на тези актове, независимо от формалното отсъствие на предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Търговското дружество-частен жалбоподател оспорва извода на първия тричленен състав на ВКС, че атакуваното от него определение не е прекратително и поради това не подлежи на обжалване. Счита, че неправилно е „разтълкувана“ волята му, че предмет на депозираната от него частна жалба е само частта, с която е отказано обезсилване на решенията на предходните инстанции по спора, а не и самото определение за прекратяване, като се позовава на липсата на диспозитив за оставяне без уважение на искането за обезсилване на съдебните решения. По отношение на определението за прекратяване поддържа, че е неправилно, тъй като е постановено, без да са извършени всички необходими съдопроизводствени действия, а именно – за обезсилване на недопустимите актове. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Частните жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и поради това са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. При постановяване на обжалваното определение предходният състав на ВКС, Търговска колегия е приел, че с определение № 55 от 10. 03. 2021 г., допълнено с определение № 60109 от 3. 06. 2021 г., по т. д. № 620/2020 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е прекратено производството по делото и са оставени без уважение молби вх. № 31072/9. 02. 2021 г. и вх. № 508/21.01.2021г., подадени от Сдружение „Професионален футболен клуб Ботев“ за обезсилване на решение № 217 от 31. 01. 2019 г. по т. д. № 3444/2017 г. на Софийски градски съд и решение № 2281 от 18. 10. 2019 г. по в. т. д. № 2495/2019 г. на Софийски апелативен съд. С оглед изложените в частните жалби съображения и формулирания петитум, ВКС е преценил, че предмет на същите е само частта от атакуваното с тях определение, с която са оставени без уважение молбите на Сдружение „Професионален футболен клуб Ботев“ за обезсилване на посочените решения на първоинстанционния и въззивния съд. За да остави частните жалби без разглеждане, първият тричленен състав е приел, че посоченото определение не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Посочил е, че от една страна – това определение няма преграждащ развитието на производството по делото характер, какъвто то има в необжалваната му част за прекратяване на производството по т. д. № 620/2020 г. на ВКС поради заличаването от търговския регистър на ответника по касация „Рент Мениджмънт“ АД, а от друга страна – в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалването му, за да намери приложение разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че обжалваният акт е правилен и следва да бъде потвърден. На първо място, неоснователно е оплакването на частния жалбоподател „Професионален футболен клуб Ботев” АД, че неправилно е „разтълкувана“ волята му относно предмета на подадената от него частна жалба. Както от изложените конкретни съображения в обстоятелствената част на частната жалба, така и от петитума на същата се налага категоричният извод, до който е достигнал и предходният съдебен състав, че търговското дружество е атакувало не самото прекратяване на производството по делото поради заличаването на ответника по касация от търговския регистър, а отказът да бъдат обезсилени постановените до този момент съдебни решения по спора. Изцяло следва да бъде споделено и становището за недопустимост на подадените части жалби срещу посочената част от постановеното от ВКС определение по т. д. № 620/2020 г. Безспорно, определението за прекратяване на образуваното пред ВКС касационно производство поради заличаването на ответника по касация „Рент Мениджмънт“ АД от търговския регистър е преграждащо и подлежи на обжалване. Не подлежи на обжалване обаче определението, с което съдът е отказал да обезсили постановените до този момент съдебни решения – първоинстанционно и въззивно. Макар да е свързан с прекратяването на производството по делото, този акт е самостоятелен, а не част от прекратителното определение. Ето защо обжалваемостта му не произтича от обжалваемостта на това определение. Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател Сдружение „Професионален футболен клуб Ботев”, че обжалваемостта на отказа да бъдат обезсилени първоинстанционното и въззивно съдебни решения произтича от обстоятелството, че по отношение на същия са осъществени предпоставките на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК за допустимост на касационния контрол. Подобно становище не намира опора в процесуалния закон. Обжалваемостта на съдебните актове е предмет на изрична правна регламентация, поради което същата не подлежи на тълкуване по аналогия на правото, за каквото настоява посоченото сдружение. Приложима към преценката за допустимостта на обжалването на процесното определение е единствено разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, но не и разпоредбата на чл. 274, а. 3, т. 2 ГПК, касаеща касационното обжалване на определена категория въззивни определения. С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че и двете частни жалби са неоснователни. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение