Решение № 8014 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. Е. Х., чрез процесуален представител адв. А. Н. Живков, срещу разпоредбата на чл. 10, т. 7 от Наредба № 8121з - 142 от 22.02.2016 г. за условията и реда за изпращане на държавни служители от Министерство на вътрешните работи за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 17 от 1 март 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 4 от 14 януари 2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 37 от 25 април 2023 г.). Изложени са доводи за неизпълнение изискванията на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Твърди се непропорционалност и нарушение на правната сигурност. Обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е държавен служител по Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), завърнал се от дългосрочна (три години) международна мисия. Счита, че ограничението, въведено с чл. 10, т. 7 от Наредба № 8121з - 142 от 22.02.2016 г. блокира професионалната му реализация като действа в ущърб както по отношение правата на служителите, така и на държавния интерес. По изложените съображения, се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна или евентуално да отмени като незаконосъобразна оспорената разпоредба. Въведено е искане за извършване преценка от съда относно необходимостта от отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно съвместимостта на две годишната пауза с чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз и чл. 15, чл. 21, чл. 31 и чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС. Претендира присъждане на съдебни разноски по делото. Ответникът – Министърът на вътрешните работи, в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк. Б. Б. Пиперкова, оспорва жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана. Иска се отхвърляне на оспорването. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като взе предвид наведените в жалбата доводи, след извършена проверка по допустимостта на оспорването и при съобразяване с правомощията си по чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Предмет на оспорване е разпоредбата на чл. 10, т. 7 от Наредба № 8121з - 142 от 22.02.2016 г. за условията и реда за изпращане на държавни служители от Министерство на вътрешните работи за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата), съгласно която е въведено условието кандидатите за изпълнение на длъжност в институции или в структури на ЕС и в международни организации освен да отговарят на посочените общи изисквания, за да бъдат допуснати до процедурата за подбор, в съответствие с оспорената т.7 - да са изминали най-малко 2 години от приключването на предишен задграничен мандат като задгранични представители, участие в мисия на международна организация или изпълнение на длъжност в институции или в структури на ЕС или в международна организация, когато този мандат е бил по-дълъг от 1 година. Процесната наредба има характер на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК. По силата на чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Съгласно решение № 5 от 17.04.2007 г. по к.д. №11/2006 г. на Конституционния съд на Република България в случаите, когато нормативният акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Затова във всички случаи при съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица интересът трябва да бъде обоснован. Активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях или ако създава възможност за засягане на правата. Правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови нормативни актове възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси, или обременяване със задължения. С оглед установяване наличие на правен интерес от оспорване като абсолютна положителна предпоставка за допустимост на производството жалбоподателят представя Протокол на Постоянната комисия за подбор от 28.03.2025 г. (per. № А-4240/28.03.2025 г. по регистър на ДМОС-МВР); Заявление per. № 812100-16724/04.09.2025 г. до министъра на вътрешните работи относно разрешение за кандидатстване за длъжността Deputy Sinior Police Adviser (Р-4 ) в Мисията на ООН в Кипър (UNFICYP); Писмо от министъра на вътрешните работи от 26.09.2025 r. (per. № 812100-17921/26.09.2025 г. по регистър на МВР); Заявление per. № А-10696/12.08.2025 г. по регистър на ДМОС-МВР; Писмо от министъра на вътрешните работи от 07.10.2025 r. (per. № 812100- 18545/07.10.2025 г. по регистър на МВР); Заповед № 8121К-10586/11.09.2025 г. по регистър на МВР. Служебно известно е на съда, че с Решение № 5673/27.05.2026 г. по адм. дело № 3082/2026 г. е оставено в сила Решение № 1008/09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 10246/2025 г. на Административен съд София- град, с което е отменена Заповед № 8121К-10586/11.09.2025 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на Б. Е. Х.. В съдебното заседание, проведено на 10.06.2026 г., е представено заявление вх. № А-7107/28.05.2026 г. до министъра на вътрешните работи по чл. 232 от ЗМВР, съгласно което жалбоподателят Б. Е. Х. в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение се явява за заемане на ръководната длъжност по възстановеното му служебно правоотношение. С оглед на горното, настоящият съдебен състав приема жалбата за допустима като подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес. Съобразно чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването не е обусловено от срок. Разгледана по същество предявената жалба е неоснователна. Неоснователни са доводите на оспорващия за нищожност на оспорената разпоредба. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на порока, допуснат от административния орган, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а във втория - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Теорията и съдебната практика приемат за нищожни онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Те от гледна точка на закона не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Преценката за незаконосъобразност в смисъл на нищожност е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както е при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен (чл. 7, ал. 2 от ЗНА). Според § 3 от ПЗР на Наредба № 8121з - 142 от 22.02.2016 г., същата се издава на основание чл. 168, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). В този смисъл, подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган — министъра на вътрешните работи, в изпълнение на правомощието му по чл. 168, ал. 4 от ЗМВР, при изрично предвидената в закона делегация, в рамките на материалната му компетентност. Наредбата, чиято разпоредба се оспорва, е издадена в предвидената от закона писмена форма и обнародвана в ДВ. бр. 17 от 1 март 2016 г., съобразно чл. 5, ал. 5 от Конституцията и чл. 78, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 3 от АПК - подзаконовият нормативен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет. Посочено е и правното основание за неговото издаване. Предвид изложеното, въведеното в жалбата възражение за нищожност на оспорената правна норма е неоснователно. Съгласно чл. 80 от АПК за неуредените въпроси за подзаконовите административни актове се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА), в който в глава III, е уредена процедура по изработване на проекти на нормативни актове. Според чл. 26, ал. 1 от ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗНА (в редакцията към момента на издаване на акта - ДБ., бр. 01.03.2016 г.), предвижда, че преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересуваните лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Според чл. 28, ал. 1 от ЗНА, в относимата редакция, проектът за нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като в ал. 2 са предвидени изисквания по отношение мотивите към доклада. В чл. 28, ал. 3 от ЗНА законодателят изрично е установил, че проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган, а с чл. 77 от АПК е въвел задължително обсъждане на проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Посочените разпоредби имат императивен характер и с тях се цели спазване на принципите, посочени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Целта на законодателя е да се осигури възможност за излагане на тезите на заинтересуваните лица и обсъждането им преди приемане на нормативния административен акт, а не едва при евентуалното му оспорване, с всички произтичащи от това последици. Разпоредбата на чл. 77 от АПК, с оглед редакцията на нормата, е относима към всички предложения и възражения и предполага спазване не само на чл. 28, а и на чл. 26 от ЗНА. Неспазването на императивните разпоредби на чл. 77 от АПК и чл. 26 и сл. от ЗНА винаги е основание за отмяна на нормативен административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от представената административна преписка, тези процесуални изисквания са спазени. От приобщената докладна записка рег. № 8121р – 32503/ 27.08.2015 г. на директора на ДПНД, одобрена от зам. министъра на вътрешните работи се установява, че в изпълнение на заповед на зам. министъра на вътрешните работи № 8121з – 294/20.03.2015 г. за създаване на организация за изготвяне на проекти на подзаконови актове е представен проект на Наредба за условията и реда за изпращане на държавни служители от Министерство на вътрешните работи за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации. Проектът за процесната наредба, ведно с мотивите към него, обосноваващи актуализиране на Наредба № 8121з-677 от 2014 г., е публикуван на интернет страницата на МВР на 28.08.2015 г., съгласно изискванията на чл. 26 от ЗНА. За публикуването са уведомени синдикалните организации в МВР като им е предоставена възможност да изразят становища. Текстът на проекта на Наредбата е изпратен за становища на компетентните дирекции в МВР, имащи отношение към предмета на акта. Внесеният в Министерство на вътрешните работи проект съдържа направени, на база приетите становища, промени в акта. С докладна записка рег. № 8121р-3940/18.02.2016 г., одобрена от министъра на вътрешните работи на 19.02.2015 г., директорът на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ е предложил на административния орган да подпише проекта на Наредба и да се организира публикуването й в Държавен вестник. В докладната записка са изложени мотивите, довели до издаване на акта, и обстоятелството, че е поискано становище от компетентните дирекции в МВР и синдикалните организации. Изрично е посочено, че проектът на Наредба е публикуван на интернет страницата на МВР. Следователно изискването на чл. 77 от АПК за издаване на нормативен административен акт, след като проектът е обсъден заедно с представените становища и предложения, е надлежно изпълнено. Неоснователни са поддържаните от жалбоподателя оплаквания за липса на мотиви с изискуемото по чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание. Мотиви са изложени както по отношение причините, налагащи приемането на акта - въвеждането на нови принципи на подборната процедура и преодоляване на съществуващите неясноти в нормативната база, уреждаща изпращането на служители на МВР в други институции на ЕС и в международни организации, така и конкретно по отношение оспорената разпоредба. Изрично е отбелязано, че увеличаване срока на престой в МВР след предишно дългосрочно командироване от 1 година и половина на 2 години, се налага с оглед изпълнение принципа за съчетаване интересите на служителите и МВР. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че мотивите за приемане на нормативния акт и в частност – за приемане на оспорената разпоредба, съдържат в пълнота информация относно всички изискуеми елементи, визирани в чл. 28, ал. 2 от ЗНА и даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт. Не се споделят доводите на жалбоподателя за противоречие на оспорената разпоредба с материалния закон. При извършената съдебна проверка за законосъобразност на чл. 10, т. 7 от Наредба № 8121з - 142 от 22.02.2016 г. не се установява същият да противоречи на нормативни актове от по - висока степен, включително на норми на европейското право. Разпоредбата, въвеждаща минимален срок между две последователни изпращания, е част от нормативната уредба на кадровата политика на Министерството на вътрешните работи и урежда условията за участие в процедури за международни назначения. Тя не засяга възникването, изменението или прекратяването на служебното правоотношение, нито ограничава окончателно възможността на държавните служители да бъдат изпращани за изпълнение на длъжност в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации. В контекста на изложеното следва да се отбележи, че изпращането на държавен служител за изпълнение на такава длъжност не представлява негово субективно право, а се осъществява след провеждане на национална процедура при условията и по реда, определени в закона и в издадената въз основа на него наредба. Разпоредбата единствено установява обективно времево условие за повторно участие в такива процедури. В съответствие с посоченото, законодателят в чл. 168, ал. 4 от ЗМВР е делегирал правомощие на министъра на вътрешните работи сам да определи реда и условията, а обжалваният двугодишен срок е именно такова условие, като част от общите изисквания за подбор на кандидатите. В този смисъл, задаването на обективни критерии за допустимост на кандидатите попада в рамките на предоставената от закона нормотворческа компетентност на министъра на вътрешните работи. Предвиденото ограничение преследва легитимни цели от обществен интерес, свързани с организацията на държавната служба и управлението на човешките ресурси в МВР. Чрез него се създават условия за ротация на служителите, за осигуряване на равен достъп на по-широк кръг кандидати до международни позиции, за използване в националната администрация на придобития професионален опит след приключване на международното назначение и за поддържане на необходимия кадрови баланс в структурите на министерството. Разпоредбата е съобразена и с принципа на пропорционалност. Ограничението е временно, прилага се еднакво спрямо всички служители, попадащи в приложното му поле, и не води до трайно лишаване от възможността за бъдещо изпращане. След изтичане на предвидения срок всеки служител може отново да участва при равни условия в процедурите за подбор. Следователно, чл. 10, т. 7 от Наредба № 8121з - 142 от 22.02.2016 г. представлява допустимо и необходимо конкретизиране на законова рамка, съобразено с особеностите на международните мандати, кадровата политика на МВР и необходимостта от балансирано участие на Република България в международни структури. Неоснователно е и твърдението за противоречие с правото на Европейския съюз. Правото на Съюза не урежда изчерпателно вътрешната организация на кадровата политика на държавите членки по отношение подбора и номинирането на национални служители за изпълнение на длъжности в институции, структури и агенции на Европейския съюз. В тази област държавите членки запазват организационна автономия, доколкото националните правила не противоречат на задължителни норми на правото на Съюза и не създават дискриминационни или непропорционални ограничения. В тази връзка, практиката да е изминал определен период от време след приключване на предишен задграничен мандат с продължителност над една година съществува в нормативната уредба на голяма част от държавите-членки на ЕС, включително и в България. Така например чл. 65, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба предвижда, че дългосрочното командироване на служителите от дипломатическата служба се предхожда от най-малко две години работа в Министерството на външните работи. Аналогично правило съдържа чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1 от 14.10.2013 г. за кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията на служителите в дипломатическата служба. Посочените разпоредби са проявление на принципа на ротация на служителите в дипломатическата служба, залегнал в чл. 47 от Закон за дипломатическата служба, както и в чл. 5 от ПМС № 105 от 31 май 2012 г. за реда за дългосрочно командироване на служители от държавната администрация в задграничните представителства на Република България. В редица актове от наднационално ниво също се съдържа изискване за период от време, който трябва да е изминал между края на предходния срок на командироване и новото командироване в същата институция. Командироването на национални експерти в Европейската комисия се регулира от Решение на Комисията C(2008)6866 от 12.11.2008 г. относно правилата, приложими към командированите национални експерти (КНЕ) и националните експерти на обучение към службите на Комисията. Въведените с оспорената разпоредба ограничения кореспондират с тези по чл. 4, § 3, б. „б“ от Решението. Следва да се отбележи, че в рамките на установената с Решение на Комисията C(2008)6866 от 12.11.2008 г. обща регулация на КНЕ отделните институции и агенции на Европейския съюз могат да въвеждат собствени правила по отношение изискванията, на които експертите следва да отговарят. Така например в чл. 5, § 3, б. „б“ от Решение на управителния съвет на ЕВРОПОЛ от 05.10.2021 г. относно правилата, приложими към командированите национални експерти, е създадено ограничение, след приключване на предходното командироване да са изминали поне 3 години, преди същият национален експерт да бъде командирован отново. В заключение, оспорената разпоредба не установява различно третиране по признак ранг, длъжност или лична характеристика по отношение отделни категории държавни служители в структурата на МВР, а въвежда еднакво приложимо правило, основано единствено на обективния критерий за изтичане на определен период след предходното изпращане. Поради това не е налице нарушение на принципите на равнопоставеност и правна сигурност. Процесната норма е приета в рамките на законовата делегация, съответства на целите на закона, преследва легитимен обществен интерес, не нарушава принципа на пропорционалност и не противоречи на правото на Европейския съюз. В контекста на горепосоченото съдът намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване е ирелевантно за изхода на спора по делото и като такова следва да бъде оставено без уважение. Съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, се основава на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда. Съдът е оправомощен не да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася по тълкуването на Договорите и на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 18 май 2021 г., Asociatia "Forumul Judecatorilor din Romвnia" и др., C-83/19, C-127/19, C-195/19, C-291/19, C-355/19 и C-397/19, EU: C: 2021: 393, т. 201 и цитираната съдебна практика). Съгласно постоянната съдебна практика Съдът не е компетентен да тълкува вътрешното право на държава членка (решение от 5 декември 2023 г., Deutsche Wohnen, C 807/21, EU: C: 2023: 950, т. 36 и цитираната съдебна практика). Само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (решения от 26 май 2011 г., Stichting Natuur en Milieu и др., C 165/09—C 167/09, EU: C: 2011: 348, т. 47 и цитираната съдебна практика, от 9 септември 2015 г., X и van Dijk, C 72/14 и C 197/14, EU: C: 2015: 564, т. 57 и от 12 май 2021 г., Altenrhein Luftfahrt, C 70/20, EU: C: 2021: 379, т. 25). Необходимост от отправяне на преюдициално запитване е налице само при надлежно обосновано противоречие на националното право с норми на Европейското право или нужда от тълкуване на неясна правна норма или правен принцип от Европейското право. Преюдициалното запитване трябва да се отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство. Във връзка с преюдициалните запитвания относно тълкуването на Хартата на основните права на Европейския съюз се приема, че по силата на член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Въпреки че хипотезите на такова прилагане могат да бъдат различни, от преюдициалното запитване трябва ясно и недвусмислено да личи, че по делото, разглеждано в главното производство, е приложима норма от правото на Съюза, различна от Хартата. В случая искането не е обосновано с конкретно противоречие на националното право с норми на европейското право, а е свързано преимуществено с тълкуване и прилагане на националното право. В тази връзка следва да се посочи, че обхватът на предоставената на СЕС тълкувателна компетентност не е неограничен – същият се разпростира единствено върху "общностното право", т. е. върху първичното и производното право на ЕС, международните договори, сключвани с трети страни и смесените договори и то, ако тези регламентации са приложими rationae temporis и ratinae loci към главния спор. В редица свои решения СЕС уточнява, че предмет на тълкуване могат да бъдат и възпроизвеждащи или намиращи се в тясна връзка с разпоредби от правото на ЕС национални правни норми. Когато обаче подобна връзка не се обособява, Съдът приема, че не притежава компетентност да даде исканото тълкуване по отправеното преюдициално запитване. Виж например: Решение на СЕС по дело С-299/95, т. 16, както и Определение по делото Kovalsky C-302/06 от 25.01.2007 г. Проявление на тази зависимост е въведеното с разпоредбата на чл. 94, б. "в)" от Процедурния правилник на СЕС изискване към съдържанието на преюдициалното запитване. Посочено е, че елемент от същото е изложение на причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство. Per argumentum a contrario, липсата на подобна връзка препятства възможността за разглеждане на преюдициалния спор от Съда. Практиката на СЕС е категорична за това, че въпросите в преюдициалното запитване трябва да са в конкретна връзка с предмета на делото, но същите следва да са свързани не с обстоятелства, изискващи отговори, относими към решаване на делото по същество, а само такива, отнасящи се към тълкуване на разпоредба/и на правото на ЕС. (Виж: Решение на СЕС от 16 юли 1992 по дело С-83/91, точка 22 и 23; Решение на СЕС от 24 март 2009 по дело С-445/06, точка 65; Решение на СЕС от 5 февруари 2004 по дело С-380/01, т. 20 и др.). Предвид обхвата на спора, очертан с жалбата, допълнително наведеното от оспорващия искане с молба от 24.04.2026 г. за отмяна на чл.7, т.8 от Правилата за условията и реда за извършване на подбор, създаване на база данни и изпращане на държавни служители на Министерството на вътрешните работи за участие в мисии извън територията на Република България, е извън предмета на дължимата преценка за законосъобразност и не следва да се обсъжда. По изложените съображения решаващият съдебен състав на ВАС намира, че оспорването на чл. 10, т. 7 от Наредба № 8121з - 142 от 22.02.2016 г. за условията и реда за изпращане на държавни служители от Министерство на вътрешните работи за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации, издадена от министъра на вътрешните работи, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, акцесорната претенция на оспорващия за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 193, ал. 1 предл. последно Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,