Решение № 7523 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2958/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. А. М., от Сирия, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 35797 от 30.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8024/2025 г., по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата му от 24.07.2025 г. против решение № 4023/10.07.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез главен юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София - град е образувано по жалба на М. А. М. срещу решение № 4023/10.07.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 48, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и в установената форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че решението на органа е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето, като изведените правни изводи за липса на основния по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя са обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства. Посочил е, че отказът за предоставяне на международна закрила е основан на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно преценката на обществено политическа обстановка в Сирия и липсата на данни за осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е приел, че в резултат на задълбочен анализ на събраните доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки по чл. 8 ЗУБ. Съдът формира извод, че посочените от жалбоподателя мотиви по време на проведеното от ДАБ интервю не са от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, поради което не е налице основание за предоставяне на бежански статут. Прието е от съда също така, че в конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. Въз основа на това съдът е приел, че правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Прието е от административния съд също така, че не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, поради което правилно е отхвърлено искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (хуманитарен статут). Съдът извежда извод, че правилно административният орган е приел, че няма основания да се приеме, че жалбоподателят е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Посочил е, че срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Посочено е също, че твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителят не е направил. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г., изхождайки от бежанската история на М. А. М. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия. Съдът приема, че изводите на административния орган са правилни предвид представените доказателства за настъпилата впоследствие съществена промяна в обществено политическата обстановка в страната по произход на жалбоподателя – Сирийската арабска република. След анализ на приетите по делото доказателства съдът формира извод, че обстановката в страната на произход на кандидата за хуманитарен статут е претърпяла съществена промяна и същата не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, тъй като държавата започва да се възстановява, предприети са мерки за гарантиране правата на гражданите на Сирия и възстановяване на дейността на институциите. Съдът е подчертал и факта, че семейството на жалбоподателя е останало в страната му по произход, както и че следва да се вземе предвид изложеното в справката от 21.07.2025 г. за предприети масивни действия за подобряване условията в страната по отношение на транспорт, образование, финансиране и правна защита и връщане на бежанци обратно в Сирия. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. М., обратно на изложеното в касационната жалба. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е съобразил и актуалното състояние на държавата по произход след напускането й от чужденеца въз основа на приобщената по делото справка на Дирекция "Международни дейности" към ДАБ от 19.05.2025 г. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че при постановяване на решението, съдът не е анализирал информацията в приложената справка. Не може да бъде споделено и възражението на касатора, че решаващият съд не е потърсил други източници на информация. Следва да се има предвид, че представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ на базата на преглед на публично достъпни външни източници на информация, като същите имат характера на писмени документи в производството по ЗУБ, поради което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други достоверни източници, какъвто е настоящият случай. С оглед на това и при отчитане на данните от представените пред настоящата касационна инстанция справки с вх. № МД-02-103/13.03.2026 г., вх. № МД-02-150/15.04.2026 г. и вх. № МД-02-189/14.05.2026 г., се установява, че според бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 06 март 2026 г., общият брой на завърналите се в Сирия лица, считано от 8 декември 2024 г. достига 1 488 667 души, поради което неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. Наред с това от представените по делото справки се установя и продължаващо усилие от страна на ВКБООН за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони като осигурява транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. На завърналите се бежанци се предоставят правни услуги по множество канали във връзка с гражданските документи и други правни въпроси. При така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. В случая интензитетът на безогледно насилие в страната по произход на жалбоподателя не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. В конкретния казус липсват данни касационният жалбоподател да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в административното производство. Цялостният анализ на обясненията на М. А. М. налага обоснования извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави емигрант. Същевременно не са установени фактически обстоятелства, които да водят до заключение, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия, съществува голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. По тази причина не са налице и основанията за прилагане на принципа „non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., възприет в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София - град е правилно като материално и процесаулно законосъобразно и обосновано и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,