Определение № 2673 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4035/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 6667 от 31.03.2026 г., подадена от адв. Н. Т., като пълномощник на ответника по касация А. Т. П., за допълване на постановеното по делото определение № 957 от 26.02.2026 г. с присъждане на разноски. По молбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна Л. И. П., подаден чрез адв. Г. Ю., в който прави възражение за неоснователност на молбата и в евентуалност за прекомерност на претендираното от А. Т. П. адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата на А. Т. П. е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. С определение № 957 от 26.02.2026 г. по настоящото дело: 1. е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от Л. И. П., в частта й против решение № 213 от 16.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 223/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в частта, с която е отменено решение № 295 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 803/2023 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев – в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака й с А. Т. П. и е постановено, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи и касационното производство е прекратено в тази част и 2. не е допуснато касационно обжалване на решение № 213 от 16.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 223/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в останалата част, с която е потвърдено решение № 295 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 803/2023 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев за предоставяне родителските права по отношение на роденото от брака на 17.10.2017 г. дете – И. А. П., на нейния баща А. Т. П., при когото е определено и местоживеенето на детето; с която е отменено частично решение № 295 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 803/2023 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев и е определен режим на лични отношения между майката Л. И. П. и детето й И. А. П., както следва: през първите три месеца, считано от датата на влизане в сила решението, майката Л. П. следва да осъществява двучасови срещи със своята дъщеря И. П. всяка събота от месеца, от 10:00 ч. до 12:00 ч., в присъствие на посочено от ДПС лице, както и на бащата А. П., при преценка за необходимост от това от страна на съответния специалист, присъстващ на срещата; следващите три месеца, считано от датата на изтичане на предходно посочения период, майката следва да осъществява четиричасови срещи със своята дъщеря всяка събота от месеца, както и всяка последна неделя от съответния месец, от 10:00 ч. до 14:00 ч., в присъствие на посоченото от ДПС лице, както и на своя баща, но само и единствено при преценка, че това присъствие се налага, която преценка да бъде извършена от страна на съответния специалист, присъстващ на срещата; през следващите четири месеца, считано от датата на изтичане на предходно посочения период, майката следва да вижда своята дъщеря всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. до 17:00 ч.; след изтичане на така определения десетмесечен период, първият месец след него майката да взема детето всяка първа и трета събота в 14:00 ч. и да го връща при своя баща в неделя до 14:00 ч., а след изтичане на този месец майката да взема детето всеки първи и трети петък в 16:00 ч. и да го връща при бащата в неделя до 16:00 ч.; след изтичане на описания дванадесетмесечен период, съответно всяка четна година майката има право да взема детето от дома на бащата от 10.00 ч. на 24 декември и да го връща в този дом в 18.00 ч. на 27 декември, както и за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Светлия понеделник, а всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари на следващата година, както и за един месец през лятото ежегодно по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на бащата; както и двамата родители да организират съвместно празнуването на рождения ден на детето от 9.00 ч. до 18.00 ч. в празничния ден, като съдът е задължил Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], при създаване на пречки от родителите или други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните мерки, да уведоми съда по делото – Районен съд - Гоце Делчев, който, ако интересът на детето го изисква, следва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК; ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК, съдът е указал, че работата с родителите и детето следва да продължи, докато бъде преценено, че нуждата от това е отпаднала. С определението съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. Молителят е претендирал присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, като с отговора на касационната жалба е представил договор за правна помощ от 14.10.2025 г., в който е отразено, че сумата е платена на адвокат Т. изцяло в брой. Без значение е, че приложеният списък по чл. 80 ГПК се отнася за въззивното дело. Възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение е обективирано в отговора на молбата по чл. 248 ГПК от 23.04.2026 г., подаден по ел. поща на 22.04.2026 г., към който момент е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 5, изр. последно ГПК, в сила от 17.02.2026. Изменението е приложимо за настоящото производство и съгласно него, съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Поради това искането за намаляване на възнаграждение на адвоката на насрещната страна не може да бъде уважено, след като страната е договорила и заплатила същия размер за професионалния труд на своя адвокат. Договореното и заплатено от Л. И. П. на адвокат Г. Ю. възнаграждение, за което са представени договор за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 ГПК към касационната жалба, е също 1200 лева. Ето защо, определението следва да се допълни като на А. Т. П. се присъдят разноски за настоящото производство – сумата от 1200 лева, превалутирани предвид смяната на националната валута 613,55 евро, платими от касатора. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че макар и да са направени само за отговора на касационната жалба, делото не е без фактическа и правна сложност. Касационната жалба в допустимата й част е срещу въззивното решение е което съдът се е произнесъл по три от исковите претенции – за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, за режима на личните отношения с майката и за издръжката на детето. Предметът на обжалване, както и последната инстанция, пред който се осъществява защитата срещу жалбата, налагат извод, че заплатеното от ответника по жалбата А. Т. П. адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева не е прекомерно и не следва да се намалява на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение