Решение № 14902 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7617/2018 г.

Решение № 14902 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7617/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на И. С., представляван от адв. Бързаков, против Решение № 2400/11.04.2018 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 11341 по описа за 2015 г. на този съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22221014003480-091-001 от 31.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1608/22.10.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението в обжалваната му част да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Венева, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 830 лв. за всяка инстанция. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. Със своето решение първоинстанционният съд е изменил по жалбата на И. С. Ревизионен акт №Р-22221014003480-091-001 от 31.07.2015 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1608/22.10.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София, в частта на установения резултат, както следва: за 2007 г. е определил нов данък върху доходите в размер на 2 253, 80 лв., за 2008 г. е определил нов данък върху доходите в размер на 2 647, 25 лв., за 2011 г. е определил нов данък върху доходите в размер на 1 806, 78 лв. и за 2012 г. е определил нов данък върху доходите в размер на 110, 98 лв., ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата му в останалата част. Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, в която е отменен РА. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на ревизионното производство за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. и от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г. е установено превишаване на разходите над приходите на ревизираното лице. Във връзка с горното органите на приходната администрация са формирали извод, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Административният съд е приел, че законосъобразно органите по приходите са изготвили общ паричен поток на жалбоподателя и М. П., с която са в общо домакинство предвид фактическо съжителство и в последствие встъпване в граждански брак, при съобразяване на § 1, т. 2 от ДР ДОПК. Приел е за недоказани твърденията за наличие на обща разполагаема сума в началото на ревизирания период в размер на 17 000 щатски долара - получени от М. П. приходи като каскадьор, предвид липсата на доказателства за периода на получаване на тази сума, за основанието за получаване, за източника и за размера на сумата. Относно твърдените получени дарения от П. Грозданов (баща на ревизираното лице) съдът е приел, че липсват доказателства за произхода и разполагаемостта на твърдените средства. За получената сума в размер на 25 000 лв. от "ВОРСКЛА СТИЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е прието, че доколкото не е декларирана от ревизираното лице в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. и при липсата на доказателства, че същата представлява необлагаем доход, правилно и законосъобразно органите по приходите са определили същата като укрит доход и са я включили при формиране на данъчната основа по чл. 122 от ДОПК за 2008 г. По отношение на сумите превеждани по банкови сметки на жалбоподателя от различни физически лица съдът е приел, че не са установени точните телефонни номера на по-голямата част от физическите лица, подали декларации, и не може да се направи анализ на размера на изпратените от суми, съотнесени към размера на използваните телефонни услуги. Съдът е стигнал до извод, че възражението на жалбоподателя относно определените разходи за пътувания до Гърция е неоснователно предвид определянето му по реда на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и частично неправилно. Не е спорно по делото и е видно от събраните писмени доказателства е, че ревизията е повторна /предвид отмяната на първия ревизионен акт по административен ред/ като първоначалната заповед за възлагане на ревизията е издадена на 16.12.2013 г. и е връчена на 14.01.2014 г. Относно данъчните задължения за 2007 г. е приложима разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. В случая към датата на образуване - издаване и връчване на заповедта за възлагане на ревизия – 14.01.2014 г., давността за 2007 г. е била изтекла към 31.12.2013 г. Давността не се явява изтекла в хода на незапочналото ревизионното производство, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ДОПК. РА се явява незаконосъобразен в частта на установени задължения за 2007 г. поради неправомерно образувано ревизионно производство за период 2007 г., поради което решението на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето относно данъчните му задължения за 2007 г. и съответните лихви следва да бъде отменено и вместо това следва да се постанови отмяна на ревизионния акт в същата част. В останалата си част жалбата е неоснователна. Неоснователни са доводите в жалбата, че по делото не е представено удостоверение, което да установява, че процесният ревизионен акт е подписан с квалифициран електронен подпис. Видно от събраните доказателства (л. 492 и следващите) процесният ревизионен акт е подписан от посочените в него издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. З ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен- чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, в срока на действие на удостоверението по чл. 24 ЗЕДЕП за всеки един от тях. Съгласно чл. 25, § 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. Необосновани са твърденията в жалбата, че основанието за провеждане на ревизия по особения ред е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Видно от представените писмени доказателства са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, а именно - налице са данни за укрити приходи или доходи. За всяка една от годините на ревизирания период са налице данни за укрити приходи. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че разходите за пътувания до Гърция са законосъобразно определени съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Същите са законосъобразно определени на тази база, тъй като Наредбата може да бъде използвана като единствен възможен източник за максимално достоверно определяне на извършените от ревизираното лице разходи, предвид непредставянето на доказателства за действително извършените разходи. По отношение на сумите превеждани по банкови сметки на жалбоподателя от различни физически лица съдът също обосновано е приел, че жалбата е неоснователна. По делото не са установени точните телефонни номера на по-голямата част от физическите лица, подали декларации, и не може да се направи заключение, че същите са именно част от тези 147 мобилни номера, респективно да се направи анализ на размера на изпратените от тях суми и размера на използваните телефонни услуги. Също така липсват доказателства, че получаваните от жалбоподателя суми са използвани именно за заплащане на сметки към мобилния оператор. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение в тази си част е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: На касатора не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като такива не са претендирани. С оглед частичната основателност на неговата касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП като ответник по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съразмерно материалния интерес по отхвърлената част от жалбата – 614 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение