Определение № 154 от 26.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 750/2022 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.351, ал.6 НПК по частна жалба от Д. П. А.- тъжител по делото срещу разпореждане на съдията- докладчик по ВНЧХД №20224400600239/2022 г. по описа на ОС-Плевен, с което е върната подадената жалба (озаглавена обжалване) срещу постановените съдебни актове по НЧХД №210/2019 г. по описа на РС-Червен бряг и по решението на въззивния съд. С частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като нито първоинстанционния, нито въззивния съд са уважили направените от тъжителя искания, не са събрали посочените от него доказателства и наред с това са допуснали множество нарушения на процесуалния закон. На това основание се моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и да бъде прието, че обжалването е допустимо. Постъпило е становище от прокурор при ВКП, според което атакуваното разпореждане на съдия от въззивния съд е законосъобразно, тъй като постановеното въззивно решение не е от категорията на актовете, очертани в нормата на чл.346 НПК и не подлежи на касационен контрол. Настоящото производство се е развило по подадена тъжба от Д. А. срещу подсъдимата Й. Р. за извършено престъпление по чл.146, ал.1 НК, като първоинстанционното производство е приключило с постановена от РС-Червен бряг изцяло оправдателна присъда. Постановения съдебен акт е атакуван с въззивна жалба от частната тъжителка и въззивното производство е приключило с постановено от ОС- Плевен въззивно решение от 23.06.2022 г., с което атакуваната присъда е била изцяло потвърдена. Върховният касационен съд прецени, че атакувания с подадена жалба въззивен съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.346 не подлежи на касационен контрол и е влязъл в сила. Ето защо правилно подадената срещу решението жалба е била върната на основание чл.351, ал.5, т.3 като недопустима. Единствено и само с оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено и това, че в атакуваното разпореждане не е следвало да бъде включен диспозитив, с който жалбата е оставена „без разглеждане“, тъй като подобно правомощие въззивният съд няма. То принадлежи само на съдът, който е компетентен да разгледа жалбата, а въззивния съд не е такъв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение