Определение № 9182 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9145/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Д. Р. срещу определение № 20920 от 27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 7900/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлено искането ѝ за предоставяне на безплатна правна помощ пред Върховния административен съд във връзка с обжалването на разпореждане № 17459 от 08.05.2026 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката се позовава на тежкото си материално положение, липсата на достатъчно средства за заплащане на адвокат и необходимостта от професионална правна защита. Поддържа, че отказът да ѝ бъде предоставена правна помощ ограничава достъпа ѝ до съд и я поставя в неравностойно положение. Прави искане обжалваното определение да бъде отменено и да ѝ бъде предоставена безплатна правна помощ. Върховният административен съд, в настоящия състав на Трето отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София-град е освободил Р. от заплащането на такса за предоставяне на копие от адм. дело № 7900/2025 г., но е отхвърлил искането ѝ за предоставяне на правна помощ пред Върховния административен съд. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокат, но интересите на правосъдието не налагат предоставянето на безплатна адвокатска защита в производството по частната жалба, тъй като частните жалби се разглеждат в закрито заседание, а съдът може да събира служебно доказателствата, които са необходимо за разрешаването на спора. Определението е правилно. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ по граждански и административни дела правна помощ се предоставя, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това. Посочените предпоставки са кумулативни, поради което установената липса на достатъчно средства сама по себе си не поражда право на безплатна адвокатска защита. Необходимо е и конкретна преценка, че участието на адвокат е наложително с оглед характера и сложността на производството, правната и фактическата сложност на спора, значимостта на засегнатите права и способността на страната самостоятелно да организира защитата си. В случая, предмет на производството пред Върховния административен съд е проверката на разпореждане, с което е върната частна жалба. Производството е писмено и се развива по реда за разглеждане на частни жалби, по правило в закрито заседание. Решаващият съд извършва служебна проверка на относимите процесуални предпоставки и разполага с правомощието по чл. 234 АПК да събере необходимите за произнасянето доказателства. Спорът не се отличава с фактическа или правна сложност, която да налага задължително участие на адвокат. За упражняване на съдебния контрол е достатъчно страната да посочи съдебния акт, от който е недоволна и причините, поради които счита връщането на жалбата за неправилно. От подадената частна жалба и останалите собствени процесуални изявления на Р. се установява, че тя е в състояние да изложи оплакванията си, да посочи релевантните според нея обстоятелства и да формулира искането си до съда. Обстоятелството, че жалбоподателката не притежава юридическа квалификация, както и субективното ѝ желание да бъде представлявана от адвокат, не са достатъчни, за да се приеме, че интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна помощ. Правото на достъп до съд не включва безусловно право на безплатна адвокатска защита във всяко административно производство. В конкретния случай достъпът до съд е осигурен чрез разглеждането на подадената частна жалба, като липсата на адвокатско представителство не възпрепятства извършването на пълна съдебна проверка. Изложените в частната жалба общи твърдения за дискриминационно отношение, нарушаване на правото на справедлив процес и противоречие с международни актове не са подкрепени с конкретни обстоятелства, от които да следва, че без назначаването на адвокат жалбоподателката е лишена от ефективен достъп до съд или е поставена в съществено по-неблагоприятно процесуално положение. Те не обосновават различен извод относно наличието на предпоставката по чл. 23, ал. 3 ЗПП. Като е приел, че материалното положение на Р. обосновава невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение, но интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ за конкретното частно производство, Административен съд – София-град е постановил правилен съдебен акт. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,