Решение № 14659 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6148/2019 г.

Решение № 14659 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6148/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на П. Тодоров от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. Иванов, против решение № 106/12.03.2019 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. № 682/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000417007659-091-001/29.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 152/20.08.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Велико Търново, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 238.97 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП - оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Русева по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 238.97 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04000417007659-091-001/29.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 152/20.08.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново. С него на ревизираното лице са установени задължения за данъци по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. общо в размер на 30 721. 06 лв. и лихва – 18 998.59 лв., както и задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2011 г., както следва: за ДОО – 2 123. 52 лв. и лихва – 1 516. 43 лв.; за УПФ – 829. 50 лв. и лихва – 602 лв.; за здравно осигуряване – 1 327. 20 лв. и лихва – 847. 45 лв.

Административният съд е правилно е приел, че оспорването е допустимо и е преценил РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, имащ формата и съдържанието, изискуеми от чл. 120 ДОПК. След пълно и точно установена фактическа обстановка и преценка на събраните доказателства е обосновал извод за материална законосъобразност на РА.

Така постановеното решение е правилно.

Доводите на касатора за неправилност на оспореното решение са следните:

• Недоказаност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за ревизирания период 2011 г.;

• Погрешно определено начално салдо за 01.01.2011 г.

• Неправилно некредитиране от страна на съда на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, според която за 2011 г. не е налице превишение на разходите над приходите;

• Неправилност на приетото от съда относно предоставени заеми на "Зарина" ЕООД;

• Неправилност на приетото от съда относно върнат заем на родителите на физическото лице в размер на 180 000 лв.

• Недължимост на задължителните осигурителни вноски;

• Неправилност на изводите на съда, че за 2010 г. и 2012 г. са налице доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.

Така наведените доводи касационната инстанция намира за неоснователни, поради следното:

За налични в брой парични средства към 01.01.2011 г. ревизиращият екип е приел тези, декларирани от ревизираното лице – 15 819. 65 лв. За налични парични средства в края на периода, т. е. към 31.12.2011 г. е приел отново декларираните от него – 102 092. 13 лв. Извършена е съпоставка на постъпленията и разходите, направени от лицето през годината, в т. ч. свързани с движението на суми по банковите му сметки. Несъответствието между получените парични средства и имущественото състояние по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е установено като са съпоставени наличните към 01.01.2011 г. декларирани парични средства в размер на 15 819. 65 лв. и тези по банковите сметки – 150. 31 лв. в началото на периода, както и постъпленията през годината - 579 473. 63 лв. от една страна с наличните средства в края на годината - 102 092. 13 лв. и тези по банковите сметки в края на годината – 88 492. 82 лв., както и направените за периода разходи в общ размер – 710 148. 41 лв. Определена е по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК вр. чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК облагаема основа в размер на 305 289. 77 лв.

По същия начин са съпоставени декларираните/получени от ревизираното лице приходи и разходи /имуществено състояние/ през 2010 г. Установеното съответствие между приходите и имущественото състояние на ревизираното лице за периода 2010 г. не влияе на наличните средства в брой в началото на следващата година, които са именно тези, декларирани от лицето и посочени в сравнителната таблица за 2010 г. на стр. 5 от РД. Поради това доводът на касатора за неправилно определени налични суми в брой към 01.01.2011 г. е неоснователен. В този смисъл е и заключението на вещото лице по изготвената от него и приета от съда ССЕ. Вещото лице е изпълнило задачата си така, както му е била поставена от жалбоподателя, приемайки, че към 01.01.2011 г. то е разполагало с налични суми в брой в размер на 334 416. 66 лв., и е дало заключение, че ако това е така, то за годината данък не се дължи. В съдебно заседание обаче е обяснило, че сумата от 334 416. 66 лв. отразява имущественото състояние на ревизираното лице, но не се отъждествява с наличните пари в брой в началото на 2011 г.

Разходът за 2011 г. в размер на 180 000 лв., представляващ върнат заем на С. Тодорова, е включен в разходната част и приет за доказан с оглед писмените обяснения, дадени от госпожа Тодорова, майка на П. Тодоров – вх. № 18588/15.11.2016 г. /стр. 329, том 4/. Според тях синът й е върнал 180 000 лв., които са част от предоставените му от нея 270 000 лв. на 14.10.2011 г. Така дадените от С. Тодорова писмени обяснения съответстват на декларацията на П. Тодоров – вх. № 16036/28.09.2016 г. /л. 30 от том 4/, с която се декларира направеният разход. Писменото обяснение, дадено от трето лице в хода на ревизионното производство, е допустимо доказателство съгласно чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК, когато липсва съставен писмен документ, както в случая. Писменото обяснение от ревизираното лице – също е допустимо доказателство на основание чл. 56 ДОПК. В случая то декларира неизгоден за себе си факт и декларацията му има силата на извънсъдебно признание, с оглед на което съдът правилно е зачел доказателствената сила на този частен свидетелстващ документ.

Другият спорен разход е този в размер на 509 000 лв. Същият е установен от ревизиращия екип като отразена сума по сметка 117 "Други резерви" на "Зарина" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е П. Тодоров. Според движението на средства по тази сметка, в началото на 2011 г. наличните суми в нея са 310 000 лв. Сумата от 120 000 лв. представлява допълнителен капитал от покупка на земя и е намерила отражение по дебита на сметка 201 "Земя". Крайното салдо за периода е положително – 907 000 лв., от които 477 000 лв. /907 000 – (120 000 +310 000)/ са отразени като внесени от собственика. Към тях са прибавени върнатите 32 000 лв. Тези факти са потвърдени и от вещото лице, изготвило ССЕ. Неправилно се твърди в касационната жалба, че ревизионното производство на "Зарина" ЕООД е проведено по особения ред с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК – нередовно водено счетоводство, поради което счетоводните записвания не следва да се вземат предвид. Видно от приобщените документи от ревизията на дружеството, вкл. ревизионен доклад, за 2010 г., установеното обстоятелство е по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – укрити приходи от продажби на недвижими имоти, но не и за 2011 г. Ако по отношение на внесените собствени средства в дружеството през 2010 г. /отразени по сметка 117 "Други резерви"/ би могло да се приеме, че представляват укрити приходи от продажби на самото дружество, то по отношение на сумите, внесени през 2011 г. това обстоятелство не се установява. За тази година с РА на "Зарина" ЕООД не са установени укрити приходи от продажби, които да са облажени с корпоративен данък. Жалбоподателят не е доказал в съдебното производство тезата си, че е допусната грешка при счетоводното отразяване на посочената сума от 509 000 лв. по сметка 117 "Други резерви", поради което същата правилно е съобразена при определяне на направените от ревизираното лице разходи.

Решението е правилно и в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2012 г. във връзка с установени доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а именно – постъпили суми от физически лица по банковите сметки на П. Тодоров. Със същото правилно е потвърден РА и относно установените задължения за задължителни осигурителни вноски. Съобразен е материалноправният характер на нормата на чл. 124а ДОПК и задълженията са установени само за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2011 г. По отношение на характера на дохода като такъв от трудова дейност като управител на търговско дружество важи презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК, която не е опровергана.

По така изложените съображения решението на Великотърновския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение