Определение № 12213 от 01.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на В. В. Т. чрез адв. Бозов срещу определение №1306/24.10.2025 година на Административен съд – София-област по адм.д. № 1178/2025 година. С последното е отхвърлено искането на В. В. Т. за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0246-000254/23.10.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ – Ботевград. Излага съображения за неправилност на оспорения съдебен акт. Прави искане за отмяната му и постановяване на друг, с който да се спре допуснато по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0246-000254/23.10.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ – Ботевград.

По делото не са постъпвали възражения.

При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССО е образувано по жалба на В. В. Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0246-000254/23.10.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ - Ботевград, с която на жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з", гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0246-000254/23.10.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ – Ботевград. За да отхвърли искането, съставът на АССО е приел, че не са налице основанията по чл. 166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК.

Изводите му са правилни като краен резултат, при следните съображения от правна страна:

1. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0246-000254/23.10.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ – Ботевград спрямо В. В. Т. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з", гг) от ЗДвП. На основание чл. 172, ал.6 от ЗДвП на заповедта за прилагане на ПАМ е придадено предварително изпълнение по закон.

2. По отношение на предварителното изпълнение на един административен акт следва да се разграничават институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК". Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта ще му причини. Последното не е единственото изискване за спиране на предварителното изпълнение. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

3. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата или по-висока степен на значимост.

4.В конкретната хипотеза жалбоподателят, както правилно е приел АССО, не навежда факти относно вреди от предварителното изпълнение, като заявява, че те следват от изпълнението на самата заповед. Аргументът на жалбоподателя ясно посочва, че не се прави разграничение между изпълнение на заповедта и предварително изпълнение на същата. ПАМ като вид държавна принуда има за цел да постави определени ограничения пред лицето, адресат на заповедта. Тези ограничения са в изпълнение на приложената му мярка. Вредите от предварителното изпълнение на заповедта трябва да са в причинно-следствена връзка със самото предварително изпълнение. Такива в случая не се сочат. Правилен е изводът на АССО, че не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди от предварителното изпълнение на заповедта, противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя.

5. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са фактите относно причинените на жалбоподателя вреди от това предварително изпълнение. Това, че Т. няма организиран от работодателя транспорт до работното му място; до мястото на провеждане на мачове на „А“ окръжна футболна група и в процеса на развитие на политическата му кариера, не се явява „непоправима вреда“ от предварителното изпълнение на акта, както твърди той. Ежедневните грижи за домакинството също не са от категорията рискове, противопоставими на защитимия от законодателя обществен интерес. Жалбоподателят няма гарантирано във всички хипотези право да се предвижва в пространството единствено с лек автомобил, който той лично да управлява. Отнемането на СУМПС е последица от приложената мярка, а не от допуснатото по закон предварително изпълнение на същата.

6. На самостоятелно основание не е налице и предпоставката изпълнението да се спре поради „нови обстоятелства“ в съответствие с изискването на чл. 166, ал.2 АПК. Всички твърдени факти – политическа и спортна кариера, трудови и семейни задължения, не са нови по смисъла на чл. 166, ал.2 АПК и в тази насока не биха могли да обосноват противопоставим значим интерес до степен на значимост на защитения от законодателя обществен такъв, свързан основно с опазване на живота и здравето на обществото при управление на МПС, високо рисково дело.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС