Решение № 13585 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2018 г.

Решение № 13585 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 338/20.02.2018 г. по адм. д. № 1321 по описа за 2017 г. на Административен съд - гр. Варна. С касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна се обжалва решението в частта, с която е отменен РА Р-03000316004640-091-001/03.01.2017 г. издаден от орган по приходите, в частта с която е потвърден и изменен с решение № 91/13.04.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП-Варна, относно установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на А. М. за данъчен период 2010 г. в размера над 5 459, 22 лева и за лихвите над 3 165, 34 лева. С касационна жалба на А. М., се обжалва решението в отхвърлителната му част. И в двете касационни жалби се съдържат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, в съответната обжалвана част, иска се отмяната му и присъждане на разноски. Като ответници по касационните жалби, всеки от касаторите оспорва касационната жалба на другия и моли решението да бъде оставено в сила в съответната част. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт, в частта с която е потвърден с решение на директора на Дирекция ОДОП- Варна, а именно установени задължения на А. М. за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 10 993, 93 лв. главница и 6 203, ЗЗ лева лихви; вноски за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване за данъчни периоди 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2015 г. общо в размер на 2 044, 80 лв. и лихва в размер на 891, 56 лв., както и в частта, с която е изменен ревизионния акт и са установени задължения за вноски за здравно осигуряване за данъчни периоди 2010 г. и 2014 г. общо в размер на 403, 20 лв. главница и лихва в размер на 160, 31 лв. Ревизионното производство е по реда на чл. 122 ДОПК, като са констатирани обстоятелствата визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, а именно несъответствия между установени разходи и декларирани приходи за ревизирания период. В хода на ревизията е било установено несъответствие в извършените разходи и получените доходи в посока превишение на разходите над приходите за 2010 г. и 2011 г. Съобразени са дължимите здравноосигурителни вноски, предвид което са приспаднати при определяне на данъчна основа и са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви за забава. Позовавайки се на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, органите по приходите са определили като дължими и вноски за здравно осигуряване за периода 2010 г. - 2015 г. ведно със съответните лихви за просрочие. За да отмени РА в частта на определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г. в размера над 5 459, 22 лева и за лихвите над 3 165, 34 лева, съдът е приел, че стойността на СМР за жилищната сграда, изпълнени през 2010 г. следва да се съобразят със стойността, определена от неоспореното в хода съдебното производство заключение на СТЕ, а именно такава в общ размер от 81 207, 51 лева. Вземайки предвид резултата посочен от вещото лице по СТЕ, съдът е коригирал размерна на данъчната основа установен в хода на ревизията, респективно е определил данък и прилежащи лихви. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. В ревизионното производство е установено, че в полза на касатора А. М. и съпруга й било учредено право на строеж върху дворно място. Осъщественото строителство на двуетажна къща е прието от органите по приходите за осъществено изцяло със средства на приобретателите на правото на строеж. За да бъде установена стойността на СМР за жилищната сграда от данъчната администрация е назначена експертиза по чл. 60 ДОПК, която при съобразяване на количествата в представените инвестиционни проекти ги е остойностила с цени съгласно "Справочник на цените в строителството" бр. 2 и бр. 3 от 2010 г. издателска къща "Даниелс СД" ООД и Стройексперт СЕК. Експертът е посочила парична равностойност на СМР в размер на 133 568, 75 лв. или 125 168, 75 лв. без включване на стойността на материалите използвани от предходна конструкция. Посочените стойности са без включен ДДС. Органите по приходите, издали РА, приели, че стойността на СМР сочена в експертизата, не е определена по някой от методите, регламентирани с Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, тъй като в нея не е включена печалба и ДДС. Поради което, за да установят по пазарни цени извършените СМР на къщата, ревизиращите органи са счели за приложим метода на увеличената стойност, регламентиран в Наредба №Н-9/14.08.2006 г. и са определили като стойност на СМР – 81 109, 35 лв. (1/2 от общите разходи за СМР – 162 218, 70 лв). Така мотивирани и при съобразяване на наличните паричните средства в началото на периода /5 003, 40 лв. /, постъпленията през годината /840, 06 лв. / и сбора на извършените разходи през годината /81 139, 93 лв. / и наличните парични средства в брой и по банкови сметки в края на периода /20 002, 88 лв. / ревизиращите са установили превишение в размер на 95 299, 35 лв. Поради включването на вноски за здравно осигуряване в обхвата на ревизията, на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, от данъчната основа са приспаднати задължения за здравно осигурителни вноски в размер на 1 920 лв., в резултат на което органите по приходите са определили данъчна основа 93 379, 35 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 9 337, 93 лв. и лихви в размер на 5 414, 27 лв. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза. При съобразяване на данните вписани в "Справочник на цените в строителството" бр. 3 от 2010 г. издание на Стройексперт СЕК и оглед на място, а не само "от улицата", както е посочил експертът по назначената в ревизионното производство експертиза, е определил като стойност на СМР на къщата – 81 207, 51 лв. без включен ДДС или 40 603, 76 лв. включени при определяне данъчната основа за 2010 г. като разход за РЛ за придобиване и подобрение на недвижимо имущество. Неоснователни са доводите на касатора ДД"ОДОП"-Варна по отношение на невключването на дейности и материали, за които вещото лице е посочило, че не са осъществявани в постройката. Експертът е направил оглед на място и е съобразил, всички недостатъци и неосъществени работи, които са били част от инвестиционния проект, но реално не са извършени в процесния строеж. Такива са били включени и остойностени от експерта в ревизионното производство, който не е направил оглед вътре в обекта, а само от улицата, което от своя страна е увеличило стойността на СМР без същите да са осъществени и за които РЛ да е извършвало разходи. Позоваването на проекта и строителните книжа, не може да се обвърже с действително им осъществяване, както по вид дейности, така и в количествата сочени в тях. Методът на увеличената стойност е неприложим, предвид целите на строителството, а именно - за собствени нужди, няма данни за осъществени сделки с процесния построен имот, предвид което при определяне равностойността на СМР следва да се използват стойности по себестойността, както е изчислило стойността на СМР вещото лице по приетата от съда СТЕ, без ДДС. Липсата на доказателства за закупувани материали от регистрирани по ЗДДС търговци, което е било обективно установимо от органите по приходите, чрез справка в системата VAT, препятства възможността за включване на ДДС при определяне на разходи за строителството, с твърдение от органите по приходите, че ревизираното лице е краен потребител. Стойността на разходите за строителството на сградата следва да бъде приета така, както е определена от вещото лице в съдебното производство, доколкото в заключението се съдържат данни за вида и количествата на извършените разходи за изграждане на процесната сграда. Правилно съдът е кредитирал заключението по СТЕ и установяванията, по което е взел предвид при изчисление данъчната основа за 2010 г. в частта на разходите за придобиване и подобрение на недвижимо имущество. Съдът е съобразил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, зачел е и приспадането на определените вноски за здравно осигуряване и е приел коректен размер на данъчна основа - 54 592, 16 лева и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 5 459, 22 лева и лихви в размер на 3 165, 34 лв. Съдът е постановил правилно решение в тази му част. В ревизионното производство е прието, че на два пъти през 2011 г. РЛ е внасяло по банковата си сметка пари в общ размер от 18 000 лв., като от страна на А. М. и родителите й се твърди, в писмени обяснения, че сумите са предоставяни от тях. Нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства за получаване на средствата, техния произход, дали същите са декларирани и явяват ли се те необлагаеми. Единствено със свидетелски показания (некредитирани от съда), дадени от сестрата на РЛ, която от своя страна не е безпристрастна, не може суми в размер на 18 000 лв., да се считат за действително получени и предоставени от родителите на А. М.. Горното правилно е съобразено от съда и внесените суми в размер на 18 000 лв. са приети за такива от неизяснен източник, поради което данъчна основа за 2011 г. била определена в размер на 18 000 лв., която е намалена с установените при ревизията дължими вноски за здравно осигуряване в размер на 1 440 лв. по чл. 40, ал. 5 ЗЗО. Правилно върху годишната данъчна основа 16 560 лв. е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 1 656 лв. със съответните лихви. Относно определените задължения за здравни осигуровки по чл. 40, ал. 5 ЗЗО е установено, че за ревизирания период А. М. не е подавала декларации по реда на чл. 40, ал. 5 и чл. 40а от ЗЗО, като такива са били подадени на 02.12.2016 г. Ревизираното лице е посочило, че не е осигурено лице, тъй като не е била в трудови правоотношения, не е подавала декларации чл. 50 от ЗДДФЛ, с които да декларира, че е от категорията на самоосигуряващите се лица, както и, че не е разполагала с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера на извършените разходи. Установено било, че към 01.12.2016 г. лицето е с прекъснати здравно осигурителни права. Изложени са твърдения за пребиваване в чужбина повече от 183 дни за периода 2008 г. -2015 г., но не са представени доказателства, от които да е видно, че лицето е пребивавало в чужбина повече от 183 дни през всяка от годините. Горното изискване е визирано в нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, а именно местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Недоказването от страна на ревизираното лице на наличие на изключението за непребиваване на територията на РБългария, обуславя неоснователност на възражението в тази част от касационната жалба на А. М.. От правна страна е безспорно, че А. М., доколкото не е осигурена на друго основание, е лице, което подлежи на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 ЗЗО, който предвижда, че лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, ал. 2 и ал. 3, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО. Към датата на издаване на ревизионния акт А. М. е била с възстановени здравно осигурителни права, като били внесени здравно осигурителните вноски за периода от м. 01. 2016 г. - до м. 06. 2016 г. С оглед горното и предвид липсата на ангажирани доказателства съдът правилно е приел за законосъобразно изчислени размерите на вноските за здравно осигуряване, определени на основание чл. 40, ал. 5 ЗЗО при съобразяване тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОС на ВАС, по повод задълженията за вноски за 2010 г. Съдът е съобразил изменението на РА с решението на ДД"ОДОП" в частта за вноските за здравно осигуряване за 2014 г., които съобразно отмяна на РА в тази част за установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, са определени на основа осигурителен доход по чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗБДОО за 2014 г. и са намалени от 1 679, 70 лв. и лихви – 301, 53 лв., до размер от 201, 60 лв. и лихви-49, 17 лв. Относно определените задължения за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2015 г. решението също е законосъобразно, предвид визираната в чл. 40, ал. 5 ЗЗО дължимост на вноски за здравно осигуряване за лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на същата разпоредба. Настоящата инстанция намира мотивите в решението на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА, в потвърдената и изменена с решение на ДД "ОДОП" част, за правилни, поради което счита касационните жалби за неоснователни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на Дирекция "ОДОП"-Варна се дължи юрисконсултско в размер от 725 лева, съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На А. М. разноски не следва да се присъждат, предвид липсата на заявена претенция в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение