Определение № 3184 от 12.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2147/2026 г.

Подадена е молба вх. № 25009709/14.07.2025 г. от Н. Б. Х. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК на решение от 13.08.2012г. постановено по гр.д.№34523/2009г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с въззивно решение №4069/09.05.2016г. по гр.д.№18054/2014г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по отношение на молителя, на основание чл. 108 ЗС, че Л. А. М. е собственик на основание договор за покупко-продажба от 10.02.1997г., обективиран в нот.акт №79, том 11/1997 г. на апартамент № ***, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно с мазе № ***и 0,733% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя и той е осъден да предаде на Л. А. М. владението върху същия имот. Молителят твърди в молбата и уточняващата молба, че съдът е уважил иска по чл. 108 ЗС, като е приел, че той не се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен на 3.10.2002г. с нот. акт №190/2002г. на нотариус Е. К., рег №311, с който Л. А. М. му е продала същия апартамент, тъй като СГрЕ установила, че подписът за продавач не е положен от нея. В молбата за отмяна молителя се позовава на това, че нотариус Е. К. е осъден за документно престъпление с влязла в сила присъда и е заличен от нотариалната камара, като счита, че е налице основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК и че това съставлява, и ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, което налага ново разглеждане на делото. Представя публикации в пресата от 2014 г., които съобщават за това, че нотариусът е осъден с влязла в сила присъда на 11.03.2011г. за документно престъпление, че е заличен от регистъра на нотариусите и нот. акт №190/2002г. на нотариус Е. К., рег №311, на който се е позовавал в хода на производството. Ответникът по молбата Л. А. М., като твърди, че молбата е просрочена и че не съдържа твърдения, които да могат да се квалифицират по наведените основания – нотариуса не е бил страна в производството или друг участник, посочен в чл. 303, ал.1, т.2 ГПК и обстоятелството, че е осъден за друго престъпление не обосновава връзка с настоящия казус, по който е прието, че изповядания от осъдения нотариус нот. акт е неистински документ, защото подписът за продавач не е на продавачката, т.е. не е неин. Нотариусът обаче е осъден за друг неистински документ, според приложените публикации към молбата. Съдът, на основание чл. 307, ал.1 ГПК, при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Въззивното решение, с което е потвърдено решението, чиято отмяна се иска не е допуснато до касационно обжалване с определение № 120 от 29.03.2017 г. по гр.д.№ 3701/2016 г. и съгласно чл. 296, т.3 ГПК, решението на РС е влязло в сила на 29.03.2017 г. Молбата за отмяна е подадена на 14.07.2025 г. Молителят твърди и декларира, че е узнал за влязлата в сила присъда на нотариуса през месец юли 2025 г., въпреки, че представя публикации от 2014 г. Тъй като няма доказателства молителя да е узнал за присъдата по-рано, включително и в хода на висящото производство, съдът не може да формира извод, че молбата е просрочена. Твърденията в молбата за отмяна обаче не могат да бъдат квалифицирани по никое от наведените основания. Основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК изисква по „надлежния съдебен ред“ да е установена „неистинност на документ“ на който да е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В случая нотариусът е осъден с присъда и това е надлежният съдебен ред. Неистинността на изповядания от осъдения нотариус Е. К. нотариален акт от 2002 г., на който молителя е основал правата си по делото обаче е установена в хода на гражданското производство и поради това е прието, че не е собственик на основание продажба, оформена с този нот. акт. Същевременно нотариусът не е бил страна и не е участвал в посочените в нормата други качества в исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Затова твърденията не могат да се квалифицират по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Формално молителят сочи и основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Новото обстоятелство явно също е осъждането на нотариус Е. К. за документно престъпление и заличаването му от регистъра на нотариалната камара на това основание през 2011г. От приложените към молбата публикации, на които се позовава молителя, присъдата е във връзка с подправен подпис на Б. Б., като кмет на Столична община върху договор за продажба на 11 дка общинска земя на друго лице и издаване на констативен нот. акт въз основа на него. От съдържанието на молбата и приложените доказателства към нея не се установява връзката между престъплението, за което е осъден нотариуса и фактите по настоящото дело, по което е установено, че нот. акт №190/2002г., на който се е позовал молителя в хода на производството, не съдържа подписа на ищцата като продавач, че този подпис е подправен. Основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК изисква новите обстоятелства, които заинтересованата страна твърди да имат връзка със спора, за да може съдът да преценява дали са от съществено значение за делото. В случая твъряното ново обстоятелство за осъждане за друго документно престъпление на нотариуса, изповядал сделката, на която се е позовал ответника и за която вече е прието, че е неавтентичен документ, не сочи на връзка с фактите по делото. В приключилото вече, с влязлото в сила решение, гражданско производство е установено, че нотариалният акт от 2002 г., изповядан от нотариус К. е подправен и не съдържа подписа на ищцата /сега ответник по молбата/. Самият факт на осъждане на нотариус К. за документно престъпление за друг документ, отнасящ се до други правни субекти и заличаването му след това на това основание, няма връзка с фактите по настоящия спор. Затова съдът приема, че твърденията в молбата не могат да се квалифицират и под основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно разясненията по т.10 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, при извършване на проверката по чл. 307, ал.1 ГПК, ВКС проверява дали молбата за отмяна е редовна и допустима. Това включва преценка дали твърденията в молбата могат да бъдат квалифицирани под конкретно отменително основание от изчерпателно изброените в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК. В случая молбата вече е оставяна без движение и е уточнена, но твърдените факти не могат да се квалифицират под наведените основания по чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Затова молбата, като недопустима, следва да се остави без разглеждане. По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.