Определение № 10403 от 03.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2024 г.

Образувано по частна жалба на Н. А. Н. от гр.Варна, против определение без номер от 14.08.23г. по хода на адм.д.№ 2094/2022г., на тричленен състав на осмо отделение на ВАС, с което съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя, заявено с молба от 19.07.2023г. за предоставяне на правна помощ (процесуално представителство) по чл.21, т.3 от Закона за правната помощ (ЗПП, предпоследна редакция) и чл.23, ал.3 и 4 ЗПП. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира за установено следното: С определение №4214 от 04.05.2022г. по адм.д.№ 2094/2022г. на ВАС, състав на осмо отделение, е оставена без разглеждане жалба вх.№ 2957 от 02.03.2022г. на Н. Н. от гр.Варна против член 87, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за личните данни и нейната администрация, издаден от комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят г-н Н. обжалва това определение с частна жалба от 17.05.2022г., вх.№ 6921/18.05.2022г., която оттегля с молба от 30.11,2022г., а с нова молба от 10.01.2023г. оттегля оттеглянето на частната жалба. С молба от 30.11.22г., вх.№588 от 11.01.2023г. г-н Н. иска отмяна на: =определение №3331 от 07.04.2022г. по адм.д.№ 2932/22г. на ВАС, петчленен състав на втора колегия =определение без номер от 08.03.2022г. по адм.д.№ 2094/2022г., на ВАС, тричленен състав на пето отделение и = определение № 4214 от 04.05.2022г. по адм.д.№ 2094/2022г. на ВАС, тричленен състав на осмо отделение. С Разпореждане от 18.01.2023г. председателят на пето отделение на ВАС изпраща молбата за отмяна на зам.председателя на втора колегия на ВАС за определяне на „компетентно отделение, в което да се администрира молбата за отмяна“. С Разпореждане от 30.01.2023г. председателят на осмо отделение на ВАС връща частната жалба на г-н Н. от 17.05.2022г., вх.№ 6921/18.05.2022г., против определение №4214 от 04.05.2022г. по адм.д.№ 2094/2022г. на ВАС, състав на осмо отделение, поради нотстранени нередовности. Това разпореждане е оставено в сила с Определение №4102 от 19.04.2023г. по адм.д.№3296/2023г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия. С Разпореждане от 9 март 2023г. зам.председателя на втора колегия на ВАС изпраща молбата за отмяна на г-н Н. от 30.11.22г., вх.№588 от 11.01.2023г. на председателя на осмо отделение за администрирането й. С Разпореждане от 17.03.2023г. председателят на осмо отделение е изпратил делото на съдебния състав по адм.д.№ 2094/2022г. на ВАС, осмо отделение за произнасяне по молба на г-н Н. за освобождаване от държавна такса по молбата за отмяна. С определение от 22.03.2023г. състав на осмо отделение, по адм.д.№ 2094/2022 отхвърля молбата на г-н Н. за освобождаване от държавна такса по искането за отмяна. Това определение е оставено в сила с Определение №6859 от 22.06.2023г. по адм.д.№3878/2023Г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия. С Разпореждане от 11.07.2023г. председателят на осмо отделение оставя без движение молбата за отмяна и указва на молителя, че трябва да отстрани нередовностите й: молбата да бъде приподписана от адвокат, ведно с пълномощно за приподписването и да бъде внесена държавна такса 90лв. по сметка на ВАС; указано е, че при неизпълнение на указанията молбата ще бъде върната като нередовна. С молба от 19.07.2023г. г-н Н. иска предоставяне на правна помощ (процесуално представителство) по чл.21, т.3 от Закона за правната помощ (ЗПП, предпоследна редакция) и чл.23, ал.3 и 4 ЗПП. С обжалваното в настоящото производство определение без номер от 14.08.23г. по хода на адм.д.№ 2094/2022г., тричленен състав на осмо отделение на ВАС е отхвърлил искането. Определението е съобщено лично на г-н Н. на 11.09.2023г. С Разпореждане от 27.11.2023г. председателят на осмо отделение на ВАС е върнал частната жалба против определението от 14.08.2023г. поради невнасяне на държавна такса. Това разпореждане е отменено с определение № 8682 от 11.07.2024г. по адм.д.№ 12137/2023г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, приема следното от правна страна: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.230, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна, поради следното: Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, правна помощ се предоставя на посочените лица, в това число и страни по административни дела, когато те нямат средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието налагат това, като преценката е предоставена на съда. В настоящия случай не са налице две от кумулативните предпоставки от хипотезата на визираната разпоредба, а именно – интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП и жалбоподателят не е доказал, че няма средства да осигури приподписване на молбата за отмяна от адвокат, както правилно е приел първоинстанционният съд. При съобразяване с характера на съдебно административното производство като такова, за което по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита и интересите на правосъдието не налагат предоставянето на процесуален представител, правилно съдът е отхвърлил като неоснователно искането. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. За съдебно административните производства по АПК не е уредена задължителна адвокатска защита, поради което приложима е разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП - при изразено желание от страната за предоставяне на правна помощ. В тази хипотеза съдът извършва преценка по искането, като изследва останалите елементи от фактическия състав на основанието, а именно – дали страната не разполага със средства за заплащане на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗПП преценката за наличие или липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва въз основа на определени обстоятелства, които са идентични с тези, относими към освобождаването от държавна такса: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства (чл. 23, ал. 3, т. 1-7 от ЗПП). Следователно, предоставянето на правна помощ е оставено на преценката на съда, който следва да отчете всички обстоятелства в хипотезата на чл. 23, ал. 2, съответно ал. 3 от ЗПП. Тази преценка е извършена от тричленния съдебен състав и в резултат на нея е направен обоснован извод, че не е доказана невъзможността на жалбоподателя да осигури приподписване на молбата за отмяна от адвокат. Към мотивите на първоинстанционния съд следва да се вземе предвид и обстоятелството, че не става дума за процесуално представителство, включващо явяване пред съд и извършване на множество процесуални действия, а такова само за извършване на процесуалното действие по приподписване на написана вече молба за отмяна на влезли в сила съдебни актове. В случая, дори и да се признае, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за посочената услуга, исканата от него правна помощ се явява неоправдана с оглед интересите на правосъдието, както обосновано е приел и тричленният съдебен състав. По изложените съображения оспореното определение следва да остане в сила, поради което и на основание чл.236 вр. чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия