Решение № 195 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2012 г.

Решение № 195 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 290/25.02.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 262/19.11.2010 г. по гр. д. № 427/2010 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, Г. К., по касационна жалба, вх. № 7385/28.12.2010 г., подадена от адвокат Д. Г. - процесуален представител на ищеца И. Б. В. от [населено място], в частта, с която е отменено частично решение № 775/16.12.2009 г. по гр. д. № 2143/2009 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която уважен предявения от И. Б. В. от [населено място] против [фирма], иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за неимуществени вреди от трудова злополука за разликата над присъдените 4000 лева до 8000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2007 г. до окончателното изплащане на сумата и искът за посочената разлика е отхвърлен като неоснователен. С обжалваното решение, както и с решение № 60/16.02.2012 г. постановено по чл. 247, ал. 1 ГПК, и решение № 112/21.3.2012 г., постановено също по чл. 247, ал. 1 ГПК, е отменено частично решение № 775/16.12.2009 г. по гр. д. № 2143/2009 г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е уважен предявения от И. Б. В. от [населено място] против [фирма] - иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за неимуществени вреди от трудова злополука за разликата над присъдените 4000 лева до 8000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2007 г. до окончателното изплащане на сумата и искът за посочената разлика от 4000 лева е отхвърлен като неоснователен. Въззивната инстанция е приела, че с оглед установената фактическа обстановка по спора са налице условията за ангажиране отговорността на работодателя към момента на трудовата злополука по чл. 200 КТ. Прието е също така, че не са налице доказателства за отпадане отговорността на работодателя. С оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че законосъобразно е присъдена сумата 8000 лева, както и че са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя, поради това, че пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката посредством проявена от него груба небрежност, която е преценена от съда в размер на 50 %. В. решение е допуснато по процесуалноправния въпрос "Дали при прилагане на материалноправната норма на чл. 201, ал. 2 КТ съдът следва да изложи мотиви, от които да се достигне до извод за приложението на материалноправната норма?". Върховният касационен съд, състав на IV г. о, намира, че по поставения и допуснат от настоящата съдебна инстанция въпрос е налице задължителна практика, опредметена в т. 19 ТР № 1/4.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС ОСГК, съгласно което "Мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Н. резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението". Разясненията на ОСГК са в смисъл, че "При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност. Това разрешение е актуално и при действието на ГПК /2007 г./. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, като се твърди, че окръжният съд не е изложил мотиви е и постановил решението при нарушение на материалния закон без да е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като не е налице груба небрежност от страна на работника, и тъй като не са ангажирани никакви доказателства, установяващи, че ищецът е нарушил правилата за работа и правилата за безопасност на работното място, съзнавайки последиците. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на иска за разликата от 4000 лева до 8000 лева. Претендират се разноски. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател - адв. Г. Ответникът по касация - [фирма] - оспорва касационната жалба и депозира писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представителна касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание, писмената защита на процесуалния представител на ответника по касация и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Незаконосъобразно и необосновано Пернишкият окръжен съд при постановяване на решението е стигнал до извод, че е налице хипотезата чл. 201, ал. 1 КТ, а именно, че работникът е съпричинил вредоносния резултат. За да е налице съпричиняване следва работникът да е проявил груба небрежност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд (решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV г. о. ВКС), постановено по реда на чл. 290 ГПК, груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Необосновано въззивната инстанция е приела, че пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат от трудовата злополука като е проявил груба небрежност въпреки работата си като "техник - Ц. мрежа" около 15 години и провеждания от работодателя периодичен инструктаж. Всички тези факти не обосноват извод за съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Нещо повече неправилно са интерпретирани показания на свидетеля Я. Д., които установяват само факта на злополуката, но не установява наличието на груба небрежност, както че посоченият свидетел да е видял момента, в който е станало подхлъзването на ищеца. Извършването на инструктаж на ищеца също не е основание да се приеме, че е налице груба небрежност от негова страна. След като работодателят не е ангажирал други доказателства, които да установяват факта на грубата небрежност, за нарушение правилата за работа и правилата за безопасност на работното място, не следва да се приема, че е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ. Предвид изложеното въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и постановено присъждане на ищеца на още 4000 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2007 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 800 лева. С оглед изхода от спора ответникът по касация [фирма] - следва да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,