Определение № 50178 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 844/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. В. и С. В. срещу решение № 187 от 15.11.2021 г. по в. гр. д. №567 по описа за 2021 г. на Хасковския окръжен съд, I състав, с което е обезсилено решение № 260328 от 1.7.2021 г. по гр. д. № 1494 по описа за 2017 г. на Хасковския районен съд в частта за установяване недължимостта на 366 лв. разноски, 3478,63 лв. такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ и други суми в общ размер на 715,19 лв. по изпълнително дело № 20168750402261 на ЧСИ З. С., производството в тази част е прекратено, първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е установено, че Т. В. и С. В. не дължат 24 675,59 лв. главница, 8 468,20 лв. законна лихва и 47 лв. разноски по същото изпълнително дело и е постановено друго за отхвърляне на тези искове. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат недопустимост и противоречие с т.10 от ТР № 2/2015 г. от 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос: Постановеното в т.10 на ТР № 2/2015 г. от 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС, че в изпълнителния процес давността не спира, защото е избор на кредитора да действа или не, важи ли и за част от петгодишния срок, който е изтекъл преди постановяване на тълкувателното решение по време на действие на ППВС № 3 от 18.11.1980 г.? „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД застъпва становището, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира за присъждане на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. „Уникредит Булбанк“ АД не взема становище по касационната жалба. Производството по делото е било спряно с определение №50338 от 13.10.2022 г. по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС. На 29.03.2023 г. такова тълкувателно решение под №3 от 2020 г. вече е постановено, поради което на основание чл.230, ал.1 от ГПК производството следва да бъде възобновено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: В. В., чиито наследници са касаторите, е изложил в исковата молба, че въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Уникредит Булбанк“ АД за вземания по банков кредит, е било образувано през 2009 г. изпълнително дело при ЧСИ М. Б., изпратено по компетентност на ЧСИ З. З.. Това дело е било прекратено на 25.3.2010 г. поради перемпция. Въз основа на стария изпълнителен лист на 20.12.2016 г. е било образувано ново изпълнително дело. Към този момент обаче са изтекли повече от пет години, поради което ищецът е поискал да бъде признато за установено, че не дължи вземанията, заради които е образувано новото изпълнително дело, тъй като те са погасени по давност. Хасковският районен съд е приел, че последното изпълнително действие, водещо до прекъсване на давността спрямо длъжника, е извършено на 8.08.2011 г. и от тази дата до образуване на следващото изпълнително дело на 20.12.2016 г. е изтекъл петгодишният давностен срок съгласно т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо е уважил предявените искове. Хасковският окръжен съд обаче е счел, че разрешението, дадено в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не се прилага по приключили преди това изпълнителни производства. Спрямо тези производства е действало ППВС № 3 /1980 г., според което давността е била спряна, докато трае изпълнителният процес относно вземането. От това следва, че давността е започнала да тече от 8.8.2013 г. и до 4.01.2017 г., когато е извършено първото изпълнително действие по новото изпълнително дело, петгодишният срок не е изтекъл. Ето защо въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което исковете за недължимост на 24 675,59 лв. главница, 8 468,20 лв. законна лихва и 47 лв. разноски са били уважени и е постановил друго решение, с което тези искове са отхвърлени. Това разрешение на въпроса, по който касаторите желаят да бъде допуснато касационно обжалване, съответства на указанията на ТР №3 от 2020 г. от 29.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Според тълкувателното решение погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За изпълнителни дела, които са образувани преди това, се прилага ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Погасителната давност за вземанията е започнала да тече от постановлението за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело 20108750400352-1.11.2016 г. и не е изтекла до образуване на новото изпълнително дело на 20.12.2016 г. Следователно по повдигнатия въпрос касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска. Касаторите се позовават на недопустимост на решението на Хасковския окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за установяване недължимостта на 366 лв. разноски, 3478,63 лв. такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ и други суми в общ размер на 715,19 лв. по изпълнителното дело, като производството е прекратено. При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира липсата на процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки, водещи до недопустимост на въззивното решение в тази част. Във връзка с неправилността на решението не са формулирани правни въпроси, по които може да се допусне касационно обжалване, а касационният съд не е задължен да го изведе от изложението/т.1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо не може да се допусне касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд и в тази част. При този изход на спора касаторите дължат на „Агенция по събиране на вземания“ АД 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,