Определение № 193 от 27.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2367/2012 г.

Производството е по чл.43 т.1 от НПК. С разпореждане № 5621/18.12.2012 г., съдията-докладчик по нохд № 704/2012 г. по описа на РС-гр.Разлог е прекратил производството и е изпратил делото на ВКС с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждането му. Като основание за искането за промяна на подсъдността се сочи, че много свидетели живеят в райони, различни и отдалечени от гр.Разлог и делото следва да се разгледа от Варненския районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото, установи следното: Подсъдимият Т. Б. Б. е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.26 ал.1 от НК. Вменената продължавана престъпна дейност е осъществена в районите на няколко съдилища от Североизточна България, като само последното деяние е извършено на територията на съдебния район на гр.Разлог. От всички 31 свидетели, включени в списъка за призоваване, само двама са от гр.Разлог, половината са от гр.Варна, а останалите от райони, сравнително по-близки до гр.Варна, отколкото до гр.Разлог, а именно - гр.Добрич, гр.Силистра, гр.Русе, гр.Шумен, гр.Стара Загора. При това положение ВКС също счита, че пътуването на свидетелите до гр.Разлог значително би ги затруднило поради географската му отдалеченост в рамките на страната. За по-бързото провеждане на съдебния процес и оглед процесуална икономия делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Варненския районен съд, в чийто съдебен район живеят най-много свидетели. Водим от горното и на основание чл.43 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение