Определение № 152 от 14.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 740/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „ОТП Факторинг“ ЕАД срещу определение № 260179/24.11.20г. по в.ч.гр.д. №837/20г. на ОС гр. Хасково, с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК е допълнено определение № 260071/14.10.20г. на ОС [населено място], постановено на основание чл. 248, ал.1 ГПК и е осъден частният жалбоподател да плати на другата страна М. П. К. 200лв. разноски, направени в производството по чл. 248, ал.1 ГПК. В частната жалба са изложени доводи, че в производството по чл. 248, ал.1 ГПК не се присъждат разноски. А в срока за отговор насрещната страна М. К. е възразила, че частната жалба е недопустима и че разноски се дължат на общо основание. Частната жалба е допустима съгласно т.24 от т.р. №6/13г. на ОСГТК. А разгледана по същество е основателна, защото правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Производството по чл. 248 ГПК е функционално свързано с производството по предявения иск в съответната съдебна инстанция, поради което дължимите разноски са тези, които произтичат от изхода на делото по същия спор. Разноски за оказаната правна помощ за производството по чл. 248 ГПК не се дължат, същите се обхващат от разноските по спора по същество за съответната инстанция (в този смисъл е определение № 296/17г. на ІІІ ГО). Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО