Определение № 60229 от 08.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1169/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 261741 от 29.ІІІ.2021 г. (означена още и като „касационна“) на синдика на търговищкото „Бултрейд2002“ ООД, ЕИК[ЕИК], (в несъстоятелност) Г. Я. К., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против разпореждане № 260239 на Варненския апелативен съд, ГК, от 17.ІІІ.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 85/2021 г., с което - като процесуално недопустима и при изрично позоваване на разяснението по т. 9, б. „ б “ от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. - е била върната частна касационна жалба (с вх. № 261503/15.ІІІ.2021 г.) на този синдик срещу онази част от предходно определение на Варненския апелативен съд по същото дело, с която, след отмяна на отказ на първостепенния съд, е бил конституиран като главно встъпило лице в производството пред Добричкия ОС по т. д. № 170/2019 г. балчишкото „Лафи" ООД /ЕИК[ЕИК]/, като по този начин е бил съединен за общо разглеждане предявен от последното иск за установяване на правото му на собственост върху недвижими имоти в [населено място] с идентификатори: 35064.501.3069 и 35064.501.3069.2, заведен срещу ответниците „Алегро7“ ЕООД-с. Приселци, [община] и „Бултрейд`2002“ ООД-гр. Т. (в Н.).

Оплакванията на синдика настоящ частен жалбоподател са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното прекратително разпореждане на въззивния съд, поради което К. претендира отмяната му, както и да бъдело разпоредено на същия състав на Варненския апелативен съд, „след като комплектова частна касационна жалба с вх. № 261503/15.ІІІ.2021 г. против определение № 260112 от 26.ІІ.2021 г. (във вр. с ЧЖ рег. № 263214/22.ХІІ.2020 г. на „Лафи“ ООД с ЕИК[ЕИК]) да изпрати същата за разглеждане и произнасяне от ВКС. В подкрепа на инвокирания довод, че понастоящем изпълнителното дело № 304/2018 г. е било спряно, към частната жалба е приложено от синдика неин подател удостоверение за това, издадено от ЧСИ с рег № 881 Н. Н., видно от което е, че: „Постановление за възлагане с изх. № 13716/28.VІІІ.2019 г. не е влязло в сила“. Последното се явявало „новонастъпило обстоятелство“, което следвало да бъде взето предвид от ВКС.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Лафи“ ЕООД-гр. Б. /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Добрич по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното разпореждане на въззивния съд, претендирайки за потвърждаването му.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд и насочена срещу преграждащо по.-нататъшния ход на делото негово разпореждане, настоящата частна жалба на синдика на търговищкото „Бултрейд`2002“ ООД-гр. Т., ЕИК[ЕИК], (в несъстоятелност), ще следва да се преценява като пр оцесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

Решаващият правен извод на състава на Варненския апелативен съд, постановил атакуваното в настоящето производство разпореждане /за връщане на частна касационна жалба/ е бил, че определение на въззивен съд, с което се допуска главно встъпване, не прегражда по-нататъшното развитие на производството по защита на права, поради което такъв съдебен акт не попада в хипотезата по т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК и затова същият не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС.

Според мотивите към т. 9, б. „ б “ от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., главното встъпване е процесуален институт, при който се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главното встъпване лице предявява срещу ищеца и и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Посредством предявяването на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора и затова то има правен интерес както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. Именно невъзможността на главно встъпващото лице да защити в едно производство претендираните от него самостоятелни права върху предмета на спора срещу страните /ищеца и ответника/ по първоначалния иск, въз основа на който е образувано производството, обуславят преграждащия характер на определението, с което е отказано конституирането на главно встъпилото лице. Понеже разпоредбата на чл. 225 ГПК е идентична с разпоредбата на чл. 181 ГПК /отм./, затова и постановките по т. 5 от ТР № 1/2001 г. от 17.VІІ.2001 г. по гр. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС досежно определението, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице, са актуални и при сега действащия процесуален закон /в сила от 1 март. 2008 г./. Следователно, в обратната хипотеза, каквато е тази на процесния случай, няма „преграждащо“ – по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК – определение на съответния апелативен съд, което поради това да подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Същевременно положителното определение на въззивния съд за конституиране във висящия процес на главно встъпило лице, не попада в категорията на онези съдебни актове, за които изрично е посочено в процесуалния закон, че подлежат на инстанционен контрол. Ето защо, постановеното с атакуваното разпореждане на състава на Варненския апелативен съд връщане – като процесуално недопустима - на частна касационна жалба срещу негово определение за конституиране във висящия процес пред Добричкия ОС на главно встъпилото лице „Лафи“ ООД се явява правилно /законосъобразно и обосновано/ и затова ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение