Определение № 11950 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11189/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Църковно настоятелство при храм „Св. Троица“, чрез адв. А. Герджиков, против Определение №4657/17.10.2025г., постановено по адм. дело №1178/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С доводи за неправилност се иска отмяната му. От ответната страна не е постъпило възражение по реда на чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалбата е основателна. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Църковно настоятелство при храм „Св. Троица“ гр. Велинград, против Заповед № 18-9652/10.09.2025 г. на Началника на СГКК – Пазарджик, и е прекратил производството по делото. За да стигне до този резултат е приел, че с оспорената заповед е отказано изменението на КККР на гр. Велинград по Заявление № 01-529564 от 07.07.2025 г. на Църковно настоятелство при храм „Св. Троица“ гр.Велинград и приложения към него проект за изменение на КККР, за който е издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-200428 от 26.06.2025г. на СГКК - Пазарджик, състоящо се в отразяване на проектен имот с идентификатор: 10450.217.1. Приел, че съгласно чл. 140, ал. 2 от Устав на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия Църквата е юридическо лице,а съгласно чл. 140, ал. 4 тя се управлява от църковно настоятелство и се представлява пред компетентните органи от енорийския свещеник, който е председател на църковното настоятелство. От тук извел извод, че правосубектното юридическото лице, имащо право да оспори процесната заповед, е Църква „Св. Троица“ гр.Велинград, а не нейното църковното настоятелство. Последното притежава представителни функции спрямо юридическо лице - църква, съответно не притежава самостоятелна процесуална правосубектност и качеството на надлежна страна по смисъла на чл. 153 от АПК. То не може да сезира съдът с жалба от свое име и сметка на настоятелството, не може да извършва правно валидни процесуални действия за своя сметка, нито срещу него могат да се предприемат такива действия. Тъй като не е надлежна страна в производството по оспорване на процесната заповед, то същото е процесуално недопустимо. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл.27, ал.1 от АПК – „С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.“. С подаването на Заявление № 01-529564 от 07.07.2025 г. до СГКК – Пазарджик, Църковно настоятелство при храм „Св. Троица“ гр.Велинград е станало страна в производството, приключило с издаване на процесната заповед и като такава за него е налице правен интерес и законово гарантирана възможност да я оспори. В случая, за правото на оспорващия да подаде жалба пред съда, е без значение дали компетентния административен орган е изпълнил задължението си по чл.27, ал.2, т.4 от АПК да провери правосубектността на Църковното настоятелство, като предпоставка за допустимостта на искането и за участие в производството по издаването на искания индивидуален административен акт. За Църковното настоятелство правото на съдебно оспорване произтича от качеството му на страна /инициатор/ на административното производство по издаване на процесната заповед. Като такава, жалбата му пред съда, срещу оспорения административен акт, е допустима, а въпросът за правосубектността на оспорващия да инициира издаването му, е въпрос който съдът следва да разгледа по същество в хода на съдебното производство. С оглед горното, обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,