Решение № 8145 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Е. Х., чрез процесуален представител адв. А. Живков, против решение № 43338 от 30.12.2025 г. по адм. дело №10318/2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Х., срещу резолюция от 12.08.2025г. на Директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество- МВР", с която е отказано ползването на три дни платен годишен отпуск. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът- директор на дирекция "Международно оперативно сътрудничество", чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за установено, че със заявление от 11.08.2025г., жалбоподателят, на длъжност началник на сектор "Мисии на международни организации", при отдел "Международно оперативно сътрудничество" -МВР- е заявил желание да полза платен годишен отпуск, в размер на три работни дни, за конкретен период. С оспорената резолюция от 12.08. 2025 година на директора на сочената дирекция е отказал на служителя ползването на отпуска, излагайки като мотив - становище № 10723/12.08.2025 г. АССГ приема, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна. Изводът на съда е, че се касае за мотивиран и съобразен с материалния закон административен акт. Решението е правилно. Основният спор между страните е: имал ли е право директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество"- МВР да откаже разрешаване на заявен годишен отпуск на служителя. Безспорно е - ползването на платен годишен отпуск от служители на МВР е при разрешителен режим. В случая за конкретен времеви период / три работни дни/ - компетентният орган е отказал на Х. да уважи искането му за отпуск, мотивирайки се с висяща служебна процедура свързана с отправено към служителят предложение за избор в срок, съвпадащ с искането за отпуск. При констатиране на тези факти, правилно първоинстанционния съд приема, че материалният закон е спазен - не е разрешено ползването на платен годишен отпуск за три конкретни дни, поради мотивирана служебна необходимост- Х. да упражни правата си по отношение на отправено към него служебно предложение. Ирелевантно за разглежданият спор е същността на това предложение, обвърза ли Х. и последиците от факта дали приема или неприема същото. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, и същия трябва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и направената претенция за разноски от ответната по касация страна, следва касатора да бъде осъден да заплати сумата от 100 евро възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение