Определение № 622 от 11.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3103/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Д. А. Н. и Н. А. Н. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 260072 от 29.03.2021г. по гр.д. № 1334/2016г. на Районен съд – Велинград, с което са уважени предявените против тях искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. В молбата са изложени твърдения, че заедно с молителите ответник по приключилото дело е била и майка им Т. Д. П.. По подадена от последната молба по чл. 303 ГПК е отменено влязлото в сила решение в частта му за уважаване на предявените против нея искове и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд от етапа на подаване отговор на исковата молба. На 11.04.2024г. П. е подала отговор на исковата молба, към който е приложила писмени доказателства, които не са били представени по приключилото дело, и които са от значение за правилното му решаване, а именно: проект и строителна документация за изграждане на жилищна сграда; проект и строителна документация за изграждане на гараж, разрешение за строеж на гаража, декларация от строителя на гаража А. П.; декларация – съгласие на съсобственици и съседи на имота за изграждане на гаража; извадка от тетрадка за разходи на А. и Г. П. във връзка със строежа на жилищната сграда. Молителите твърдят, че не са поддържали близки отношения с майка си и не са знаели за тези документи, които са се намирали у нея, поради което и не са могли да ги представят в хода на исковото производство. Ответницата по молбата К. Г. Б., чрез адв. Ц., е изразил становище, че молбата е просрочена, че е подадена от лице без представителна власт, че подлежи на връщане поради неотстраняване в срок на нередовностите й, а по същество са изложени доводи за неоснователност на молбата с твърдения, че не се касае за нови доказателства, които да са от значение за изхода от спора. Молбата за отмяна е подадена от легитимирани лица. Неоснователен е доводът, че е подадена от лице без представителна власт– адв. А., основан на твърдения, че с договора за правна защита и съдействие същият е упълномощен за изготвяне, подписване и внасяне на искане до Върховния касационен съд за възобновяване на съдебното производство по гр. д. 1334/2016г. на Велинградския районен съд, а не е упълномощен да подаде молба за отмяна на влязлото в сила решение. Действително в случая не се касае за наказателно производство, което може да бъде възобновено по реда на чл.419 и сл. от НПК, а за гражданско производство, по което влязлото в сила решение може да бъде отменено при наличие на някое от основанията по чл. 303 и чл. 304 ГПК, но неточната употреба на термина в договора за правна защита и съдействие, не води до извод за липса на представителна власт на адвоката, подал молбата за отмяна. От значение е, предвид правилото на чл. 20 ЗЗД, действителната воля на страните и след като договорът е за подаване на искане за възобновяване на производството по гражданско дело, то очевидно е, че се има предвид производството по чл. 303 и сл. ГПК. Неоснователно се поддържа, че молбата подлежи на връщане поради неотстраняване в срок на нередовностите й в срока, даден от районния съд, защото след изтичане на този срок районният съд е счел молбата за редовна и е продължил с администрирането й, като в правомощията на касационната инстанция е отново да извърши преценка за редовността на молбата, вкл. и при констатирано несъответствие с изискванията на чл. 306 ГПК да даде срок за отстраняването му, което в случая е сторено и в срок нередовността, изразяваща се в непредставяне на описаните в молбата нови доказателства, е отстранена. Като неотносими към настоящия спор следва да се оставят без уважение направените от молителите и от ответницата искания за допускане на съдебно- техническа експертиза и за представяне оригиналите на новите доказателства, сочени от молителите. Същите са от значение за правилното разрешаване на материалноправния спор между страните, който не подлежи на разглеждане в настоящето производство, в което се преценява само дали са налице сочените от молителите предпоставки по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Предвид твърденията на ответницата, че молбата е просрочена, следва да се уважи направеното с молбата искане за допускане на свидетели за установяване обстоятелствата, при които молителите са научили за новите доказателства, на които се основава молбата им. Искане за събиране на гласни доказателства за тези спорни обстоятелство е направила и ответницата по молбата, което искане също е основателно. На страните следва да се даде възможност да доведат по един свидетел. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение