Определение № 666 от 05.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2864/2018 г.
ВКСII търговско отделение05.12.2018 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2511 от 07.08.2018 г. по ч.гр.д. № 3197/2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Обединена българска банка” АД, чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 2511 от 07.08.2018 г. по ч.гр.д. № 3197/2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на банката срещу определение № 56 от 23.04.2018 г. по т.д. № 1/2018 г. на Окръжен съд – Видин за отхвърляне на молбата на ОББ за разрешаване продължаването на индивидуалното принудително изпълнение по изп.дело № 20178830402644 на ЧСИ Петя И., рег.№ 883, с район на действие ОС-Варна. В частната жалба /неточно наименована частна касационна/ се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Изразява се несъгласие със становището на САС за процесуална недопустимост на жалбата срещу постановено по реда на чл.638, ал.3 ТЗ определение, с позоваване на част от практиката на ВКС, както и на практика на други съдилища, съответно приложена. По съображения, изложени от частния жалбоподател, включително и доводи по основателността на молбата по чл.638, ал.3 ТЗ, се иска отмяна на въззивното определение и връщане на делото на САС за произнасяне по същество. По делото е постъпило становище от Л. И. И. – временен синдик на „Видин ойл” ЕООД, с искане за спиране на частното производство до приключване на ТД № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. Поддържат се и доводи за недопустимост, евентуално – за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се преценява като процесуално допустима. За да постанови атакуваното определение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба на „ОББ” АД е насочена срещу съдебен акт на окръжен съд, постановен по реда на чл.638, ал.3 ТЗ, който не прегражда развитието на производството по несъстоятелност и не подлежи на обжалване. Изложени са съображения, че определението, с което съдът се произнася по искане за продължаване на индивидуално принудително изпълнение /след откриване на производство по несъстоятелност/ в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението е съдебен акт, свързан с фазата по осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на кредиторите. За това определение е приложима разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, като съответният ред по см. на последната е този, предвиден в чл.274, ал.1 ГПК. Въззивният съдебен състав се е позовал и на практика на ВКС в посочения смисъл. Определението на Софийския апелативен съд е законосъобразно. По релевантния за настоящото частно производство въпрос – дали определението по чл.638, ал.3 ТЗ подлежи на обжалване, е постановено Тълкувателно решение № 1/03.12.2018 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС – т.6. Прието е, че това определение не подлежи на обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл.274, ал.1 ГПК. Независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство и не рефлектират върху производството по несъстоятелност, в което то е постановено. Определението по чл.638, ал.3 ТЗ не въздейства преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност и затова не е осъществена хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, а от друга страна, в закона не е предвидена изричната му обжалваемост - не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Застъпеното от въззивния съдебен състав на САС становище за процесуална недопустимост на сезиращата го частна жалба, се явява съответстващо на даденото задължително тълкуване в цитираното ТР. Поради това определението следва да се потвърди. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение