Решение № 1498 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - район "Красно село", подадена чрез пълномощник, против решение № 1236 от 14.10.2025 г. по адм. д. № 606/2025 г. на Административния съд София - област, с което съдът е отменил негова заповед № РКС25-РД09-207 от 29.04.2025 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че при издаването на административния акт са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че е спазена процедурата относно установяване на излезлите от употреба моторни превозни средства и процедурата по уведомяване на собственика на автомобила. Според касатора е безспорно, че процесният автомобил е излязъл от употреба и за него не се полагат грижи. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението като неправилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът И. В. М., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административния съд София - област е заповед № РКС25-РД09-207 от 29.04.2025 г. на кмета на район "Красно село", Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 5, пр. първо от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 46, ал. 5 и 6 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община (НУОПОЧТСО), приета с решение № 364 по протокол № 84 от 25.07.2015 г. на Столичния общински съвет и заповед № СОА24-РД09-2015 от 07.02.2024 г. на кмета на Столична община, е наредено принудително преместване на площадките за временно съхранение на излезли от употреба моторни превозни средства на лек автомобил, марка "Ситроен", с рег. № [рег. номер], цвят – тъмно сив металик, собственост на И. В. М., паркирано върху терен общинска и/или държавна собственост, находящ се в гр. София. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на 22.01.2025 г. комисия, назначена от кмета на район "Красно село", Столична община, е извършила проверка за техническото състояние на лекия автомобил, като е установила, че същият е паркиран върху терен - общинска собственост. Тези обстоятелства са изложени в изготвен от комисията констативен протокол, придружен със снимков материал. Комисията е приела, че по смисъла на § 2, т. 7, б. „б“ от ДР на НУОПОЧТСО автомобилът е излязъл от употреба.. Поставен е стикер-предписание за преместването му в 3-месечен срок. При извършена проверка в Автоматизираната информационна система на КАТ е установено, че към 23.04.2025 г. моторното превозно средство няма валиден периодичен технически преглед, като същият е изтекъл на 27.07.2023 г. В посоченият срок автомобилът не е преместен, поради което е започнало производство по издаване на процесната заповед за неговото принудително преместване. В хода на административното производство са представени документ за проверка за валиден периодичен технически преглед, издаден от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от които се установява, че към 20.05.2025 г. конкретното МПС има валиден технически преглед, валиден до 09.05.2026 г., и разписка за платена електронна годишна винетка на 19.05.2025 г. При така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според съда няма данни да е изискана справка за постоянния адрес на собственика на автомобила и да му е изпратен констативният протокол. Обосновал е, че същият не е връчен на жалбоподателя по реда на чл. 18а АПК съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от НУОПОЧТСО. Съдът е приел, че в отсъствие на данни за проведена процедура по чл. 61, във вр. с чл. 18а АПК органът е постановил акта си при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което го е отменил. Решението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорващият като собственик на конкретния автомобил не е надлежно уведомен за издадения констативен протокол по реда посочен в чл. 46, ал. 2 НУОПОРТСО, изискваща собственикът на излязлото от употреба МПС да се уведомява по реда на АПК за издадения констативен протокол. Уведомяване на собственика по реда на АПК за изготвения констативния протокол е с цел да бъде предупреден за поставянето на стикер-предписание върху автомобила му, като от този момент тече 3-месечен срок за доброволно преместване на МПС, след което следва принудителното му репатриране до площадка за временно съхранение на ИУМПС. При неспазване на процедурата по уведомяване не може да се извърши преценка откога започва да тече тримесечният срок по чл. 46, ал. 3 НУОПОЧТСО за издаване на акта по чл. 46, ал. 5 НУОПОЧТСО. Безспорно в настоящия случай не се установява да е проведена процедура по чл. 61, във връзка с чл. 18а АПК. Видно от доказателствата по административната преписка, уведомлението за преместване е изпратено на собственика на моторното превозно средство на постоянния му адрес, съгласно направена служебна справка, по пощата. Пратката е върната от "Български пощи" вцялост, като върху известието за доставяне е отбелязано "непотърсена". Следва да се отбележи, че на същия адрес, отново чрез "Български пощи", редовно е връчена на адресата оспорената в съдебното производство заповед. Задължително действие в образуваното административно производство е да бъде уведомен собственика на МПС. Предвиденият ред за уведомяване на заинтересованите страни е в изпълнение на принципа за гарантирано участие на страните в производството, които имат правата да правят искания възражения и представят доказателства. На тези участници в процеса административният орган оказва съдействие в изпълнение на принципа за служебното начало - чл. 9 и чл. 34 и сл. АПК. Неуведомяването на собственика на автомобила е съществено нарушение на правото на участието на засегнатото лице в административното производство. Неоснователно е възражението на касатора, че на собственика на автомобила е изпратено писмо, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от НУОПОЧТСО, което се е върнало в цялост, като непотърсено, поради което е преминал към изпълнение на процедурата по чл. 46, ал.7 НУОПОЧТСО. В чл. 18а, ал. 1-10 АПК са посочени възможните хипотези и ред за извършване на съобщаването, като тълкуването на тази разпоредба води до извод, че установената поредност е задължителна за административния орган и той няма нормативно установена възможност за алтернативен избор. Като не е изпълнил процедурата за редовно връчване на документите и книжата по реда на АПК в развилото се пред него административно производство, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, касаещи именно издаването на оспорената пред съда заповед. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд