Определение № 4442 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3407/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. М. М. срещу определение № 3008 от 14.06.2024 г. по гр. д. № 1919/2023 г. по описа на I-во г. о. на ВКС, с което се оставя без разглеждане молбата ѝ по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело определение № 4017 от 12.12.2023 г., с което не е допуснато касационно обжалване по подадената от нея касационна жалба против решението от 02.02.2023 г. по в. гр. д. № 2276/ 2022 г. на Варненския окръжен съд и жалбоподателката е осъдена да заплати на Община - В. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лева. За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на I-во г. о. на ВКС е приел, че постъпилата жалба срещу определение № 4017 от 12.12.2023 г. /с характер на молба по чл. 248 ГПК/ е подадена извън законоустановения преклузивен едномесечен срок, считано от датата на постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Поради това я е оставил без разглеждане като недопустима. В частната си жалба Г. М. изразява несъгласие с постановеното определение и моли същото да бъде отменено. От ответника по жалбата Община - В. е постъпил отговор със становище обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., след като провери данните по делото, намира постъпилата частна жалба за допустима като редовна и подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК срокът за подаване на молбите за изменение на актовете на съдилищата в частта им за разноските, когато същите са необжалваеми, е едномесечен и тече от датата на тяхното постановяване. В съдебната практика, а и в правната доктрина, е трайно възприето, че установеният процесуален срок е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно. С изтичане на срока се погасява правото на заинтересованата страна да иска изменение на присъдените разноски, поради което и последващо постъпила молба с подобно съдържание следва да се остави без разглеждане като недопустима. Видно от данните по делото, определение № 4017 по гр. д. № 1919/2023 г. по описа на I-во г. о. на ВКС е обявено на 12.12.2023 г. Същото е окончателно и с него е приключило разглеждането на повдигнатия правен спор, поради което препис не е връчен на страните по аргумент от чл. 7, ал. 2 ГПК. Следователно срокът за ревизиране на това съдебно определение по реда на чл. 248 ГПК е едномесечен, считано от обявяването на акта на 12.12.2023 г. Към 16.03.2024 г., когато е направено искането за изменение на определението в частта му за разноските, изпратено по електронна поща и регистрирано под вх. № 4688 от 18.03.2024 г. по рег. на ВКС, законоустановеният едномесечен срок е бил изтекъл. При това положение молбата правилно е оставена без разглеждане като недопустима, макар неправилно в мотивите към обжалваното определение да е прието, че същата е подадена на 22.04.2024 г., вместо на действително установената дата 16.03.2024 г. Следователно, обжалваното определение е правилно по крайния си резултат и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.