Определение № 135 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. П. Я. срещу определение № 365 от 26.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2694 по описа за 2014 г. на І ГО на ВКС, с което е върната като недопустима жалба вх. № 9485 от 3.11.2014 г. срещу решение № 222 от 3.10.2014 г., постановено по гр. д. № 2694/2014 г. на І ГО на ВКС. Частният жалбоподател твърди, че определението на ВКС е неправилно, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да върне делото за разглеждане по същество на жалбата срещу решение № 222 от 3.10.2014 г. Ответницата по частната жалба С. П. Ш. я оспорва като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на 200 лв. разноски за производството. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на ВКС, поради което е допустима съгласно чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне частната жалба на С. Ш., съставът на ВКС е приел, че обжалваното от нея решение, постановено в производство по чл.307, ал.2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване. Този извод съответства на приложимите процесуални норми. Отмяната по чл.303 и сл. от ГПК е еднократна възможност за извънинстанционен контрол на съдебните актове, поради което постановените решения, с които ВКС се произнася по основателността на молбите за отмяна, са окончателни. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което трябва да бъде потвърдено. При този изход на спора Н. Я. дължи на С. Ш. 200 лв. разноски за производството. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение