Решение № 1571 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11005/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от Р. В. С., от гр.Кърджали против решение № 1917 от 02.10.2025г. на Административен съд – Кърджали, постановено по адм. дело № 281/2025г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и е приложил неправилно материалния закон. Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кърджали изразява становище за неоснователност на същата в писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд,Първи състав на шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Кърджали е Решение №2153-08-118 от 25.03.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора против Разпореждане №РВ-3-08-01856936 от 14.02.2025 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което й е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 11.03.2020 год. до 25.07.2022 год., в размер на 24574.33 лева, от които 17138.96 лева главница и 7435.37 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Р. В. С.. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактите по делото е установено, че Р. В. С. е била регистрирана в Областна дирекция „Земеделие“ – Кърджали като земеделски стопанин за периода от 10.03.2020 год. до 26.07.2022 год. и че регистрацията й е с намерение да засее „домати-градински“, на площ от 0.0020 ха,като в последствие е променила вида на отглежданите култури. Касаторът е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - земеделски производител с начало на дейността и на осигуряването – 10.03.2020 г. Контролни органи към ТП на НОИ- Кърджали са извършили проверка, относно осигурителния стаж и доход на Р. В. С. за периода от 10.03.2020 год. до 26.07.2022 год.,свързани с изплащането на обезщетение за бременност,раждане и отглеждане на малко дете. В рамките на проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че касаторката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин, съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО за периода 10.03.2020 год. – 26.07.2022 год. Въз основа на описаните констатации в Констативен протокол № КВ-5-08-01774117 от 19.12.2024 год., контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е издал Задължителни предписания №ЗД-1-08-01774119 от 19.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01774122 от 19.12.2024 год. с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларации обр.№1 „Данни за осигуреното лице“, за самоосигуряващото се лице Р. В. С., с [ЕГН], за периода 10.03.2020 год. – 25.07.2022 год., с код за вид осигурен „13“ Контролният орган е приел, че Р. В. С. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което не е осигурено лице по смисъла на КСО.Задължителните предписания са връчени на 27.12.2024г на Р. В. С. лично,като не са били оспорени по административен или съдебен ред и са влезли в законна сила.Въз основа на тях било издадено Разпореждане №РВ-3-08-01856936/14.02.2025 год., с което, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено, Р. В. С. от град Кърджали, да възстанови недобросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 11.03.2020 год. до 25.07.2022 год., в размер на 24574.33 лв, от които 17138.96 лева - главница и 7435.37 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение, до датата на издаване на разпореждането. Недоволен от постановения акт, С. го е обжалвала пред ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали, който го е потвърдил с Решение №2153-08-118 от 25.03.2025 год. Съставът на АС-Кърджали приел,че оспореното решение представлява законосъобразен административен акт,издаден от компетентен орган в предписаната за това форма,съдържащ мотиви за волеизявлението на органа и отговарящ на целта на закона,поради което и с обжалваното понастоящем решение отхвърлил жалбата на Симонович против него. За да се произнесе настоящият състав на Върховния Административен съд прима следното: Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието по чл. 10, ал. 1 от КСО да упражняват трудова дейност. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на „осигурено“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, само ако извършва трудова дейност. В разглеждания случай спрямо касатора липсват данни за реализирани приходи от дейността й като земеделски производител,най-малкото поради обстоятелството,че същата е излязла в отпуск за бременност за раждане и отглеждане на малко дете на датата следваща датата на регистрацията й като земеделски производител. Не е доказала реално осъществявана трудова дейност. Поради това е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните за нея данни с декларация обр. 1 следва да бъдат заличени.При влезли в сила и изпълнени Задължителни предписания №ЗД-1-08-01774119 от 19.12.2024 год. и Задължителни предписания №ЗД-1-08-01774122 от 19.12.2024 год.,то получените от касатора суми като обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете се явяват без основание и подлежат на връщане със съответната лихва. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Административен съд - Кърджали е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е обективиран в изискуемата се писмена форма и е с изискуемото се съдържание. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.За да се установи със сигурност осъществяването на дейност като земеделски производител,а оттам и като самоосигуряващо лице, е необходимо наличието на минимален брой писмени доказателства,които да установяват същата,като с оглед правилата на нормалната житейска логика наличието на документи,свързани с разходи и приходи от дейността,както и наличието на декларирани доходи за съответната стопанска година биха се възприели за достатъчни за доказване на дейността. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, Първи състав на шесто отделение,