Определение № 10803 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9417/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. Р. М. против Определение № 3721/04.08.2026г., постановено по адм. дело № 303/26г.г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което счита, че същото следва да бъде отменено, а молбата му уважена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Против Определение № 3478 от 20.07.2026г. по адм.дело №303/2026г. на Административен съд Стара Загора,с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. Р. М. и е прекратено производството по делото е постъпила частна жалба от М. Р. М..При извършена проверка на редовността й съдът е установил, че същата не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 2 и чл. 213, т.3 във вр. с чл. 231 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, като с разпореждане № 3642 от 28.07.2026г. на жалбоподателя е указано да представи частна жалба, приподписана от адвокат с приложено пълномощно за приподписването, а в случай, че е лице с юридическа правоспособност, да представи удостоверение за придобита правоспособност, както и да внесе държавна такса в размер на 15.34 евро /30 лв./ лева по сметка на Върховен административен съд.На 31.07.2026г. от жалбоподателя е постъпила молба с вх.№ 5506/31.07.2026г. с искане за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на адвокат, който да приподпише частната жалба и да осъществи процесуално представителство по делото. Представена е декларация по чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ, в която жалбоподателят е декларирал, че той и съпругата му получават месечно трудово възнаграждение по 620 евро, притежава лек автомобил, къща и апартамент, закупен чрез ипотечен кредит от ТБ ОББ АД. Заявява, че поради тежкото материално положение не може да си позволи да ангажира адвокат за производството пред Върховния административен съд. Към молбата е приложен платежен документ за заплащане на дължимата държавна такса по сметка на Върховен административен съд. Съдът е приел,че характерът на производството пред административния съд е такова, че по закон не предвижда задължителна адвокатска защита. От друга страна от приложената към молбата декларация за имуществено и семейно състояние, е видно, че средномесечният доход на членовете на домакинството на молителя възлиза на 620 евро и М. М. притежава имущество /втори жилищен имот/, което може да бъде източник на средства за заплащане на дължимото за приподписване на частната жалба адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /204.52 евро/, определено по реда на чл. 9, ал. 1 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложените съображения съдът е приел,че направеното от М. Р. М. искане за предоставяне на правна помощ е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Определението е правилно. Правилни са и изводите, че не са налице и предпоставките на чл.23, ал.3 от ЗПП. Съгласно ЗПП безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая - когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда - в останалите случаи. По преценка на съда безплатната правна помощ, в това число и за процесуално представителство по чл.21, т.3 от ЗПП, се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед характера на производството, законът не предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката си според чл. 23, ал. 4 от ЗПП съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като вземе предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст, както и други констатирани обстоятелства.Правилни са изводите на съда,че от приложената към молбата декларация за имуществено и семейно състояние, е видно, че средномесечният доход на членовете на домакинството на молителя възлиза на 620 евро и М. М. притежава имущество /втори жилищен имот/, което може да бъде източник на средства за заплащане на дължимото за приподписване на частната жалба адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /204.52 евро/, определено по реда на чл. 9, ал. 1 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При така изложените доводи постановеното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, като изложените от страна на първоинстанционния съд мотиви се възприемат изцяло от контролната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение