Определение № 682 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4830/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 131/09.02.2015 на Хасковския окръжен съд по ч.гр.д. № 67/2015, с което е потвърдено определение № 2019/27.11.2014 на Хасковския районен съд по гр.д. № 187/2014 за прекратяване на производството по делото на основание чл. 321, ал. 1 ГПК. Недоволен от определението е жалбоподателят М. С. Р., представляван от адв. Г. С., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за доказването на наличието на уважителна причина за неявяването на ищеца в първото заседание за разглеждане на делото по брачен иск съгласно чл. 321, ал. 1 ГПК, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Ф. Н. Р. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на производство, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че съгласно установената задължителна съдебна практика неявяването на ищеца в първото заседание по делото по брачен иск не е основание за прекратяване на делото, когато той продължителното пребивава в друга държава, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака. По делото обаче не е посочена нито са представени доказателства за наличието на уважителна причина, а и пълномощникът на ищеца няма изрично пълномощно по чл. 34, ал. 2 ГПК. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че в първото заседание за разглеждане на делото по брачен иск ищецът може да представи доказателства за обстоятелството, че обичайно или продължително време пребивава в друга държава, поради което не може да се яви в съдебно заседание. Представянето на такива доказателства обаче не е необходимо, ако този факт не се оспорва от насрещната страна или може да бъде установен от други обстоятелства по делото. Като разгледа частната касационна жалба, съдът я намира основателна. Правилно въззивният съд е приел, че неявяването на ищеца в първото заседание по делото по брачен иск не е основание за прекратяване на делото, когато той продължителното пребивава в друга държава, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска разтрогване на брака, но в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че ищецът не се е позовал на такова обстоятелство, по делото няма доказателства за това, както и че неговият адвокат няма изрично пълномощно по чл. 34, ал. 2 ГПК. В съдебното заседание адвокатът на ищеца е представил пълномощно, в което изрично е посочено, че има право да предявява брачни искове и да ги изменя съгласно чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК, поискал е отлагане на делото поради неяваването на допуснатите при довеждане свидетели и по делото е представено писмо от ДСП Хасково, в което е посочено, че по данни от майката на ответницата двамата съпрузи пребивават обичайно в Б.. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение