Определение № 150 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1098/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на 1) „Б. М. БГ“ Е., представлявано от Я. Л., 2) П. Г. Б. и 3) Г. П. Б. срещу определение № 60299 /19.11.2021 г. по гр.д. № 3727 /2021 г. на ВКС, ІV г.о., с което са били оставени без уважение подадените от жалбоподателите молби за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство - изготвяне на частни жалби срещу постановеното по делото определение № 60293 /01.10.2021 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Б. М. БГ“ Е. поради липса на процесуална легитимация. За да постанови обжалваното определение, съставът на ІV г.о. на ВКС е приел следното: Производството е по чл.95 от ГПК. С постановеното по делото определение № 60293 /01.10.2021 г. е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 263173 /07.04.2021 г., подадена от „Б. М. БГ“ Е., представлявано от Я. Л., срещу определение № 260150 /18.03.2021 г., постановено по възз. ч. гр. дело № 135 /2021 г. на Пловдивския апелативен съд. Жалбоподателят „Б. М. БГ“ Е., а също и П. Г. Б. и Г. П. Б. са подали молби до съда да им предостави правна помощ за изготвяне на жалба срещу това определение. Молбите са неоснователни по следните съображения: Молителите П. и Г. Б. не разполагат с процесуалното право на жалба срещу определение № 60293 /01.10.2021 г., тъй като то по никакъв начин не засяга техни процесуални права – с него е оставена без разглеждане частна жалба на третия молител – търговско дружество. При това положение, частната жалба, която би подал всеки от молителите П. и Г. Б., биха били очевидно недопустими по смисъла на чл.24, т.2, предл.3 от ЗПП, респективно – предоставянето на исканата правна помощ, изразяваща се в изготвянето на такава недопустима частна жалба, не е и оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на тези двама молители – чл.24, т.1 от ЗПП. Отделно от горното, долустоящите съдебни инстанции по делото вече са отказвали предоставянето на правна помощ на тези двама молители. На основание чл.24, т.1 и т.2, предл. 1 от ЗПП, правна помощ не следва да се предоставя и по молбата на „Б. М. БГ“ Е.. Неговата частна жалба срещу определението на апелативния съд е оставена без разглеждане, тъй като дружеството не е процесуалноправно легитимирано да го обжалва, както подробно е изяснено в мотивите към определение № 60293 /01.10.2021 г. (с него е прието, че в случая с обжалваното определение е оставена без разглеждане въззивната жалба на Г. Б., поради което „Б. М. БГ“ Е. не е процесуалноправно легитимирано да обжалва определението). Така съдебният състав намира, че частната жалба, която дружеството-молител би подало срещу последното определение, би била процесуално допустима, но очевидно неоснователна. От друга страна, тричленният съдебен състав на ВКС (различен от състава на ВКС, постановил обжалваното определение), който би разгледал такава частна жалба – по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, няма да е обвързан от наведените с нея оплаквания, а следва да извърши служебна и цялостна проверка включително относно правилността на определението – при условията на т. нар. „пълен въззив“ (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с тълкувателно решение № 6 /2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС). При това положение, предоставянето на исканата и от дружеството-молител правна помощ за изготвянето на такава частна жалба по чл.274, ал.2 от ГПК, не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би му донесла. В заключение, подадените молби за предоставяне на правна помощ следва да се оставят без уважение. Настоящият състав на съда намира частните жалби за допустими, но неоснователни по изложените от състава на ВКС съображения за приложението на правилото на чл.24, т.2 и т.1 ЗПП, към които настоящият състав може да препрати на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК: че частните жалби на П. и Г. Б. са очевидно недопустими, а тази на „Б. М. БГ“ Е. е очевидно неоснователна, както и че предоставянето на исканата от молителите (частни жалбоподатели в настоящото производство) правна помощ за изготвянето на частна жалба не е оправдано от гледна точка на ползата, която би им донесла. Изводите на състава на ВКС са обосновани и законосъобразни. Към тях няма какво да се добави. Поради приложението на правилото на чл.24, т.2 и т.1 ЗПП и поради изложеното за мотивите на обжалваното определение настоящият състав намира за неоснователни доводите на частните жалбоподатели, че обжалваното определение е необосновано, немотивирано, неправилно, че отказът от правна помощ нарушава чл.56 от Конституцията на Р. България и че предоставянето на правна помощ се налага от сложността на делото и интересите на правосъдието. Поради неоснователността на частните жалби и законосъобразността на обжалваното определение, то следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора частните жалбоподатели нямат право на разноски. Поради изложеното съдът