Определение № 6 от 05.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 674/2011 г.

Г. И. С. и И. И. С., и двамата от [населено място] са обжалвали определението от 03.08.2011 г. по ч. гр. д. № 372 от 2011 г. на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против определение № 537/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 449/2010 г. на ВКС, Четвърто ГО, с което пък е потвърдено, по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, предходно определение на ВКС, от 05.05.2010 г. по гр. д. № 101/2010 г. по описа на същото (Четвърто) ГО. Иска се атакуваното определение да бъде отменено по съображения за отказ от правосъдие, изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени жалбата, констатира следното: Жалбата е допустима, като постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. По разпореждане на закона определението, с което ВКС се произнася по жалба по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване. Осъществяваният върху него съдебен контрол е предвиден да бъде двуинстанционен и този процесуален ред е изчерпан от жалбоподателите. Затова правилно с обжалваното определение е отречена допустимостта на подадената от тях частна жалба срещу така постановения от ВКС в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт. Негов последващ инстанционен контрол не е предвиден от националния правов (процесуален) ред и затова частната жалба законосъобразно е приета за недопустима и оставена без разглеждане. Поради изложеното не може да се приеме, че в случая е налице отказ от правосъдие, противно на поддържаното в жалбата. В обобщение, процесуално законосъобразно с оспореното определение частната жалба е оставена без разглеждане, което налага същото да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение