Определение № 169 от 02.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2045/2019 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Постъпило е искане от касатора „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД за превеждане по посочената банкова сметка на внесеното по сметка на ВКС обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК в размер от 90 000 лева. Молителят твърди, че изцяло е погасено задължението към ищците /ответници по касация/ за плащане на присъдените суми от по 74 557.70 лева на всеки /45 000 лева главница и 29 557.70 лева лихви/. Ответниците Г. Р. М. и М. А. М., чрез адв.А. А. заявяват, че нямат възражения по молбата на касатора. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: С определение №480 от 12.07.2019г. по ч.т.д. №1725/2019г. на ВКС, ТК е спряно изпълнението на решение №1442 от 14.06.2019г. по в.гр.д. №6385/2018г. на АС-София, с което е потвърдено решение по гр.д.№8534/2017г. на СГС в обжалваната част за осъждане на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД да плати на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ на Г. Р. М. и М. А. М. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Х. М. А., настъпила при ПТП на 28.09.2013г. в размер на разликите над сумите 30 000 лева до присъдените по 75 000 лева или общо сумата 90 000 лева. От страна на молителя „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД по сметка на ВКС е внесено обезпечение съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК в размер на 90 000 лева, която сума е налична и към настоящия момент. С определение №270 от 21.04.2020г. по т.д. №2045/2019г. на ВКС, ТК не е допуснато касационно обжалване на решение №1442 от 14.06.2019г. по в.гр.д. №6385/2018г. на АС-София. Видно от приложените от молителя и неоспорени от ищците платежни нареждания от 12.06.2020г. на Г. Р. М. и М. А. М. са преведени суми от по 74 557.70 лева на основание гр.дело №8534/17г. на СГС и щета 430729516000. Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Когато въззивното решение не бъде допуснато до касационно обжалване или по реда на чл.293 ГПК влезе в сила, внесената сума подлежи на връщане, когато по делото има данни, че вземането е надлежно изпълнено, тъй като основното предназначение на внесената сума е да обезпечи изпълнението на присъденото вземане. В случая, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, присъдените суми са изплатени от касатора, поради което внесеното от него обезпечение следва да бъде върнато. Предвид гореизложеното искането за освобождаване на обезпечението и превеждането на сумата по посочената в молбата банкова сметка на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД е основателно и следва да се уважи. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение