Решение № 7536 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2676/2026 г.

ВАСВторо отделение06.07.2026 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243 от 09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1247/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас. ОСЪЖДА С. И. Ц., [ЕГН] да заплати на В. С., [ЕГН] и С. К. С., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 820 (осемстотин и двадесет) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. И. Ц., чрез адв. Георгиева като процесуален представител, против решение № 243 от 09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1247/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу извършеното изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Созопол по отношение на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 67800.8.101, изразяващо се във вписването на В. С. и С. К. С. като собственици на 300 кв. м идеални части от имота. Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да бъдат отменени оспорените действия, предмет на заявлението от 16.04.2025 г. Претендира присъждане на направените в двете инстанции разноски.

По делото е подадена и частна жалба от С. И. Ц., чрез адв. Георгиева като процесуален представител, против същото решение в частта, в която е оставено без разглеждане оспорването му срещу изменение на КРНИ на гр. Созопол по отношение на ПИ с идентификатор 67800.8.101, изразяващо се в заличаване на вписването на В. А. Е., като производството по делото в тази част е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на решението в прекратителната му част. Частният жалбоподател възразява срещу извода на съда за липсата на правен интерес от оспорване на действията по заличаване на неговия праводател. Прави искане за отмяна на решението и в тази му част, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците - В. С. и С. К. С., в писмени отговори по касационната и по частната жалби изразяват становище за тяхната неоснователност. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Бургас не взема становище и по двете жалби.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид доводите в подадените жалби, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

  1. Частната жалба на С. И. Ц. против решение № 243 от 09.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1247/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас с характер на определение в прекратителната му част е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да остави оспорването без разглеждане и прекрати производството по делото в тази част, съдът приема, че действията по изменение на КРНИ на гр. Созопол, изразяващо се в заличаване на вписването на В. А. Е. като собственик на идеални части от ПИ с идентификатор 67800.8.101, не засягат пряко жалбоподателя и не пораждат негативни последици за него. Излага съображения, че активно легитимиран да оспори тези действия е именно заличеното от кадастралния регистър лице, което е носител на материалното право. Обосновава извод, че като подава жалбата от свое име, без да е надлежно упълномощен за това, жалбоподателят упражнява чужди права, което е в нарушение на нормата на чл. 26, ал. 2 ГПК.

Решението в прекратителната му част с характер на определение е правилно.

Наличието на правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно. Липсата на тази предпоставка води до недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК.

Правилно първоистанционният съд приема, че правата на жалбоподателя не се засягат от заличаването в КРНИ на неговия праводател - В. А. Е.. Вписването на С. И. Ц. като собственик на самостоятелен обект и идеални части от ПИ с идентификатор 67800.8.101 може да се извърши на собствено основание въз основа на нот. акт № 122/2023 г., по силата на който закупува от В. Е. и „Елисеев и партньори“ ЕООД сграда с идентификатор 67800.8.101.2, ведно с 300 кв. м идеални части от имота, което е и направено в изпълнение на подадено от него заявление рег. № 07-7698/12.05.2025 г. В тази връзка заличаването от КР на единия от продавачите по никакъв начин не рефлектира негативно в правната сфера на жалбоподателя. Същият не може да предявява чужди права, както правилно приема съдът.

Неоснователно е възражението, че заличаването на В. А. Е. от КРНИ не може да се разглежда като отделно действие, доколкото искането за извършването му е направено заедно с искането за вписване на негово място на В. С. и С. К. С. с едно общо заявление с вх. № 01-305302-16.04.2025 г., по което е постановен един и същи акт, предмет на съдебното оспорване. Независимо че до АГКК е подадено едно общо заявление, в него се съдържат две отделни искания – за заличаване на вписания в КРНИ В. А. Е. и за вписване на негово място на заявителите В. С. и С. К. С. като собственици на 300 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор 67800.8.101. Произнасянето на административния орган е по двете искания. В тази връзка правилно първоинстанционният съд прави преценка за допустимост на оспорването по отношение на всяко едно от извършените от органа действия, които представляват волеизявления, носещи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

  1. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт в отхвърлителната му част, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решението в обжалваната му част първоинстанционният съд отхвърля жалбата на С. И. Ц. срещу действията по изменение на КРНИ, с които В. С. и С. К. С. са вписани като собственици на идеални части от ПИ с идентификатор 67800.8.101 въз основа на решение № 375/23.04.2024 г. по гр. дело № 307/2024 г. на Бургаския окръжен съд.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорените действия по изменение на КРНИ са извършени от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Счита, че неуведомяването на жалбоподателя за инициираната процедура по изменение на КРНИ не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото към датата на извършване на изменението жалбоподателят не е вписан в КРНИ и съответно няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, както и с твърдяното нарушение не се засяга правото му на защита, което е реализирано в проведеното съдебно производство. С оглед представеното от заявителите влязло в сила съдебно решение, с което е уважен конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС) и в полза на В. С. и С. К. С. е постановено изкупуване на 300 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор 67800.8.101, както и предвид събраните доказателства за плащане на продажната цена в определения за това срок, обосновава извод, че приетото от административния орган основание за изменение на КРИН е налице. Излага съображения, че в този случай не се провежда административно производство по чл. 54 ЗКИР. Приема, че вписването на всички лица и документи за собственост, извършено във връзка със заявление на жалбоподателя от 12.05.2025 г., съответства на изискването по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като в случая са налице конкуриращи се титули за собственост и административният орган не разполага с правомощия да даде приоритет на някой от тях, а повдигнатият спор за собственост по чл. 108 ЗС подлежи на разрешаване по общия исков ред по предявената искова молба пред Районен съд – Бургас.

Решението в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно.

Противно на доводите на касационния жалбоподател, релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за необоснованост на извода, че оспорените действия по изменение на КРНИ са извършени от компетентен орган. Компетентен да извърши процесното изменение съгласно чл. 51, ал. 2 ЗКИР (в относимата редакция, ДВ, бр. 44/2019 г.) е СГКК по местонахождението на имота, а именно СГКК - Бургас. Видно от събраните по делото доказателства заявление с вх. № 01-305302-16.04.2025 г., с което се иска вписване на В. С. и С. К. С., е подадено при ОЗЛ – Несебър. Липсват данни действията по изменение на КРНИ да са извършени от орган, различен от началника на СГКК - Бургас, поради което изводът, че оспореното изменение в КР е направено от компетентен орган се споделя от настоящия състав.

Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяване на заинтересованите лица за образуване на производството по реда на чл. 26 АПК. ЗКИР е специален закон спрямо АПК, като в чл. 51, ал. 4 ЗКИР (в относимата редакция, ДВ бр. 44/2019 г.) е предвидено задължение за уведомяване само за случаите на инициирано производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), свързано с отстраняването на непълноти или грешки, или на явна фактическа грешка в определен териториален обхват, какъвто разглежданият случай не е. При липсата на изрично изискване за уведомяване относно започнала процедура по изменение на КРНИ с оглед промяна в данните за обектите на кадастъра, настъпила след влизане в сила на КККР, не е налице твърдяното нарушение на чл. 26 АПК. Отделно от това жалбоподателят не е лишен от възможността да направи своите възражения в съдебното производство, като същите са разгледани, поради което защитата на правата му не е ограничена.

По делото липсват данни административният орган да е изпълнил задължението за съобщаване на заинтересованите лица за направеното изменение така, както е предвидено в чл. 56, ал. 10 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата). Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че правният интерес на жалбоподателя се обуславя от това дали същият е вписан в КРНИ като собственик или носител на други вещни права върху имота, предмет на изменението. След промяната на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР (ДВ, бр. 41/2019 г.) заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР са не само лицата, вписани като носители на такива права в кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта, а и всяко лице, притежаващо документ, който удостоверява наличието им. Видно от данните по делото С. И. Ц. придобива правото на собственост върху 300 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор 67800.8.101 по силата на нотариален акт от 24.03.2023 г., съответно към датата на извършване на изменението на КРНИ на 16.04.2025 г. той има качеството на заинтересовано лице по § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Въпреки това пропускът на административния орган да го уведоми за извършеното изменение не може да се определи като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Независимо от обстоятелството, че касаторът е вписан в КРНИ едва след извършване на оспорените действия, той упражнява процесуалното си право на обжалване и именно поради неуведомяването му за извършените действия по изменение на КР, оспорването е прието за допустимо. Правилно в тази насока е заключението на първоинстанционния съд, че несъобщаването на извършеното изменение не води до засягане на правото му на защита, което е осъществено в пълен обем.

Не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила пропускът на заявителите да представят пред административния орган освен влязлото в сила съдебно решение по чл. 33, ал. 2 ЗС и доказателства за плащането на определената в него цена на изкупуваните идеални части от имота. Такива са представени в съдебното производство, като въз основа на тях се установява, че плащането е направено в определения месечен срок, съответно съдебното решение не е обезсилено по право съгласно чл. 33, ал. 3 ЗС. В случая следва да се има предвид, че административният орган не разполага с правомощие да извършва преценка в тази насока, като следва да се съобрази с представеното влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявения от заявителите конститутивен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС.

Неоснователен е и касационният довод за противоречие на извършените действия по изменение на КРНИ с материалния закон поради липсата на предпоставките по чл. 53, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 53а ЗКИР (в относимата им редакция, преди изм. с ДВ, бр. 95/2025, в сила от 09.02.2026 г.). Противно на твърдението на касационния жалбоподател, представеното пред административния орган решение № 375/23.04.2024 г. по гр. дело № 307/2024 г. на Бургаския окръжен съд, с което в полза на В. С. и С. К. С. е постановено изкупуване на 300 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор 67800.8.101, обосновава наличието на промяна на данните, подлежащи на вписване в КРНИ. Според трайната практика на Върховния касационен съд съдебното решение, с което се уважава конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС поражда вещноправни последици, тъй като води до придобиване на вещно право на собственост върху разпоредената от съсобственика в полза на трето лице част от съсобствения имот. Преобразуващият ефект на съдебното решение за изкупуване настъпва от деня на влизането му в сила и се изразява в заместване на купувача в сключената продажба. За да настъпи правната последица - обезсилване по право на решението, с което е уважен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС при неплащане в месечен срок, е необходимо съдът да посочи в диспозитива на решението цената, която следва да се плати, както и на кого следва да се плати - на продавача или на купувача. В случая съдебното решение влиза в сила на 18.02.2025 г., когато е постановено определение № 776 по гр. дело № 3555/2024 г. на ВКС, с което не се допуска касационното му обжалване. На тази дата настъпва вещноправният ефект на съдебния акт, от което следва, че към момента на извършване на изменението заявителите имат качеството на оправомощени лица по чл. 51, ал. 3 ЗКИР (в относимата редакция, ДВ бр. 44/2019 г.). В диспозитива на решението е определена цена от 8500 лева, като съдът указва тя да бъде заплатена именно на „Елисеев и партньори“ ЕООД, а не на касационния жалбоподател. По делото е представено платежно нареждане от 07.03.2025 г., от което е видно, че дадените указания са изпълнени и определената цена е платена в предвидения месечен срок в полза на посоченото дружество. В тази връзка доводите за настъпило обезсилване на решението по право са неоснователни. Отделно от това не се твърди да е заявено искане с правно основание чл. 33, ал. 3 ЗС, с което да бъде признато за обезсилено решението за изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС.

При тези данни правилно първоинстанционният съд приема, че изменението в КР по отношение на двамата заявители е извършено въз основа на влязло в сила решение на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Ирелевантно в случая е дали съдебното решение подлежи на отбелязване по силата на чл. 14 от Правилника за вписванията. Въз основа на същото възниква промяна в собствеността, която подлежи на вписване в КРНИ. Останалите възражения в касационната жалба нямат отношение към законосъобразността на извършеното изменение, а са свързани със спора за собственост, който в случая е висящ пред гражданския съд.

Предвид изложеното обжалваното решение в отхвърлителната му част също е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски С. И. Ц. следва да бъде осъден да заплати такива в полза на ответниците В. С. и С. К. С. в размер на 820 евро, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 27.02.2026 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

25