Определение № 148 от 04.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 626/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 13533/18.12.2017 г. на С. Б. В. срещу определение № 453 от 01.12.2017 г. на ВКС, III –то г.о. по ч.гр.д. № 4520/2017 г. за оставяне без разглеждане на частна касационна жалба срещу определение № 2633 от 07.08.2017 г. по ч.гр.д. № 3777/2017 г. на Софийския апелативен съд. С последното е потвърдено определение № 11482 от 27.04.2017 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д №1936 /2017 г. за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу постановление на ЧСИ за разноски за юрисконсултско възнаграждение, обективирано в покана за доброволно изпълнение. Производството пред Софийски градски съд е било образувано по частна жалба на настоящата кжалбоподателка срещу произнасянето на ЧСИ по разноските за изпълнителното производство обективирано в покана за доброволно изпълнение, в частност за юрисконсултското възнаграждение в размер на 350 лв., с довод, че то е прекомерно. Съображението на въззивния съд да потвърди оставянето му без разглеждане е ,че не е налице произнасяне на ЧСИ по искането за неговото намаляване. Едва ако това искане бъде отхвърлено постановлението на ЧСИ по въпроса ще подлежи на обжалване Определението се обжалва като нищожно, недопустимо и неправилно. Иска се произнасяне от ВКС, което да е съобразено с правото на ЕС и практиката на СЕС. Ответната страна „Т. София “- ЕАД в срока по чл.276, ал. 1 ГПК не ангажира писмено становище. Частната жалба е в срок и допустима, разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната касационна жалба срещу определението на апелативния съд, съставът на ВКС е приел, че съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, и тъй като съгласно чл. 437, ал.4 вр 435, ал.2, т. 7 ГПК решенията на окръжните съдилища по жалби срещу актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски по принудителното изпълнение не подлежат на обжалване, то жалбата е недопустима. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя правните изводи на касационния състав в обжалваното определение. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК(изм. ДВ Бр. 100/2010г ) не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Това се отнася и за определенията, с които се разрешава спор за разноски по съответните дела. Тъй като по изпълнителните дела също се събират разноски, по- старата практика на ВКС приемаше, че не се касае за обжалване на изпълнително действие (опр.№403/2008г по ч гр.д №1762/2008 Vг.о,опр.№465/2010г по ч гр.д №397/2010г ІІІ г.о и др). Поради това в т.2 от ТР№3/2015г ОСГТК се разясни ,че оспорването от длъжника на постановени от ЧСИ разноски е с обжалване по реда на чл. 435, ал.2 ГПК. Както при действието на чл. 334 ГПК (отм), така и по сега действащия чл. 437 ГПК производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е уредено като едноинстанционно спорно контролно-отменително производство, развива се пред окръжния съд ,който проверява законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Функционално компетентен да разгледа частни жалби срещу определения за прекратяване на това производството, включително с предмет определянето на разноските (т.2 от ТР№3/2015г ОСГТК), е съответният апелативен съд ,чието определение е окончателно. Поради индентичността в уредбата, ТР № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС е актуално и при сега действащия ГПК. Като постановено по този ред, обжалваното пред ВКС определение на Софийски апелативен съд не подлежи на касационно обжалване.Частната касационна жалба законосъобразно е оставена без разглеждане Обжалваното определение е валидно, допустимо ,законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III –то г.о.,