Решение № 6055 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 662/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. А. А., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адвокат Р. Йосева САК срещу Решение № 38944/ 24.11.2025 г., постановено по административно дело № 1249/ 2025г. на Административен съд- София-град (АС София- град). В касационната жалба се излагат твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установено, че кандидата за международна закрила не отговаря на изискванията за предоставяне на статут по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Иска се отмяна на решението на административния съд. В подадена писмена защита и в съдебно заседание поддържа жалбата и исканията за отмяна на решението. Ответникът– Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Хичовски, моли да се остави без уважение касационната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно, валидно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли да се остави първоинстанционният съдебен акт в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Д. А. А. против Решение № 12555 от 03.12.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган– председателя на ДАБ при МС, съгласно чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ. Посочил, че не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да ограничат правото на защита на лицето. Преценил, че обжалваното решение е издадено и в съответствие с материалния закон. В тази връзка за правилен е преценен изводът на административния орган, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила- статут на бежанец- следва да бъде отхвърлено като неоснователно. А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване, поради някоя от причините по чл.8, ал.1, във вр. с ал.4 ЗУБ. Преценил, като правилни и законосъобразни изводите на председателя на ДАБ- МС, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ. Не се доказвало в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденецът, като изброените в чл.9, ал.1 от ЗУБ. С оглед на така изложеното адм. съд приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е законосъобразно издаден административен акт. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е ПРАВИЛНО. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т. 1- 5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително тези свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. С това съдебният акт е издаден, съобразно чл.172а АПК. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се достигне извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. В интервюто жалбоподателят е заявил, че проблемите, които е имал са от битово естество, липсата на нормални условия на живот и несъгласието му с политиката на страната, принудителната мобилизация. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия, поради икономически проблеми, липсата на нормални условия на живот. В страната по произход се намира семейството му. Същевременно семейството му – родителите му, двама братя и трите му сестри - живеят необезпокоявано в Сирия, град Дейр Ал Зор. Няма данни или твърдения, те да са изложени на опасност. Освен това ситуацията на сигурност в държавата се подобрява. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Съобразно приложените по делото справки с номера: МД– 02 - 155/ 15.04.2026 г., МД– 02 - 173/ 29.04.2026 г., МД– 02 - 182/ 07.05.2026 г. след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Цитирана е статистика, отразена в бюлетин на ВКБООН, според която в периода 08.12.2024г.– 03.04.2025 г. в Сирия са се завърнали 372 550 бежанци от съседни страни, а общият брой на завърналите се през 2024 г. е 732 700 души. По отношение на вътрешно разселените лица също е отчетено значително движение– повече от 1,05 милиона завърнали се по родните си места след 27 ноември 2024 г., като броят на останалите вътрешно разселени лица вече е значително по– малък- около 674 000. Продължават и инициативите за подпомагане на нуждаещи се от хуманитарна помощ при транспортирането от граничните пунктове до крайните дестинации във вътрешността на страната, както и предоставянето на помощ чрез действащите обществени центрове по програмата «Пари за подслон» и чрез различни други проекти за препитания във всички 14 провинции. Икономиката също претърпява положителни тенденции. За пръв път от 14 години Сирия отново изнася легално суров петрол. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд, като е преценил процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,