Определение № 355 от 05.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3068/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Н. П. Н. чрез процесуалния представител адв. П. П., за допълване на определение №1059 от 17.10.2014г. по гр.д.№ 3068/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта за разноските. Постъпило е становище от прокурор във Върховна касационна прокуратура като представител на Прокуратурата на Република България, който релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С определение №1059 от 17.10.2014г. по гр.д. №3068/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение от 13.02.2014 г. по гр.д.№8/2014г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение №2388 от 19.11.2013г. по гр.д. №2378/2013г. на Варнески окръжен съд в частта за уважаване на предявените от Н. П. Н. срещу Прокуратура на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за заплащане на сумата 15000лв. - обезщетение на неимуществени вреди и сумата от 14000лв. – обезщетение за имуществени вреди. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в касационното производство разноски. Искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна помощ №223714 от 14.04.2014 г., от който е видно, че извършените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство са в размер на 3800лв. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. С оглед конкретните обстоятелства по случая, настоящият състав намира, че предметът на делото не разкрива правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществената от адв.П. П. защита в размер, надвишаващ минимално определения съгласно чл. 36 ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл.9, ал.3, вр. чл. 7, ал. 2 от наредбата и за отговора на касационна жалба без явяване в съдебно заседание се следва възнаграждение не по-малко от 1050лв. и молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена до този размер. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение