Определение № 9390 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Н. Д. Д., против Определение № 21453/23.06.2025 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. № 5501/2025 г. Оспорва се извода на съда за липса на годен за оспорване административен акт. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизведствени действия. Ответната по частната жалба страна дава становище за неоснователност на същата. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от Н. Д. срещу Решение по Протокол № 268/17.02.2025 г. на комисията по чл.10 НРУУРОЖТСО, потвърдено с Решение № РНД24-ДР00-102/3/07.05.2025 г. на кмета на Район „Надежда“, Столична община. С оспореното определение съдът е приел, че жалбата е недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване, т.е. че е налице хипотезата на чл.159, т.1 от АПК. За да достигне до този извод съдът е приел, че с Протокол № 268/17.02.2025 г. на комисията по чл.10 НРУУРОЖТСО, потвърден с Решение № РНД24-ДР00-102/3/07.05.2025 г. на кмета на Район „Надежда“, Столична община по същество е направено мотивирано предложение за започване на административно производство по издаването на заповед по чл.19 от ЗОС, във връзка с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НРУУРОЖТСО, съгласно която при изменение на обстоятелствата, водещи до промяна на жилищните нужди, наемателите се пренастаняват в друго жилище, съответстващо на нормите по чл.17 от Наредбата, като този акт подлежал на оспорване по съдебен ред. Частната жалба е подадена от участник в производството пред първоинстанционния съд, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: В случая се касае за акт, установяващ промяна на жилищните нужди на лице, настанено в общинското жилище, което води до възможността и задължението на съответния орган към общината, да предприеме действия по приложение на чл. 23 ал.1 от Наредбата, в хипотезата на ал. 3 от същия текст, т.е. по собствена инициатива. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че в конкретното производство, действията на кмета са обвързани от становището на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО относно изпълнение на критериите по чл. 17 от същата. Установяването в оспорения пред съда протокол на факти и обстоятелства, които са от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на Д. във връзка с обитаване на конкретния общински жилищен имот на законно основание, води до извод за наличието на годен за оспорване по съдебен ред индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.3 от АПК. Цитираната в оспореното определение съдебна практика е неприложима в конкретния случай, тъй като касае проверка на съобразяване на решение на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО с изискванията на чл. 17 ал.1,т.1 за жилищната площ за едночленно семейство, а не на решение, касаещо промяна в групата за картотекиране на наемател, ползвател или кандидат за предоставяне на общинско жилище, т.е. осъществената проверка за законосъобразност е била съобразена със етапа на развитие на административното производство, който е различен от настоящия. Напълно неотносима към настоящото производство е и сочената от процесуалния представител на ответника по частната жалба съдебна практика, поради което не следва да се обсъжда. Поради гореизложеното и на основание чл. чл. 221 ал.2 вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,