Решение № 488 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2009 г.

Решение № 488 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С. Н. Г. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 179 от 17.02.2009 г. по гр. д. № 2568/2008 г. Ответникът не е подал писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Предявен е иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Твърденията на ищцата в исковата молба са, че е наследник по закон на Н. Г. К., починал пред 1992 г., който е притежавал нива от 9 дка в землището на с. Д., О. Б., придобита по давностно владение. Нивата е заменена по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г., включена в ТКЗС през 1957-1958 г. и не е заявена за възстановяване по административен ред, поради което ищцата иска да се признае правото й на възстановяване на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд № 2* от 03.09.2008 г. по гр. д. № 4131/2007 г., с което е отхвърлен иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за признаване правото на възстановяване на земеделска земя - нива с площ от 9 дка в землището на с. Д., О. Б., м. "Н", тъй като не е доказана собствеността на наследодателя на ищцата. Изложил е съображения, че протоколът за замяна на ТПС комисия не доказа собствеността на заменената земя, както и че в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ гладните доказателства са недопустими. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалния въпрос за вида на доказателствата, с които може да се установява собствеността към образуване на ТКЗС в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. За доказване правото на собственост на своя наследодател ищцата е представила протокол № 11 от 07.09.1947 г., с който е видоизменен предходен протокол на ТПС комисия в смисъл, че на Н. Г. К., притежаващ нива от 9 дка, оценена за 72 000 лв. при граници път, гора и наследници на С. Д. и Р. С. се предоставя нивата на Х. Д. от 9 дка при граници път, гора, читалищна нива. От заключението на вещото лице е установено, че имотът е включен е в плана за земеразделяне и не е застроен. По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелите са установили, че наследодателят на ищцата е придобил имота въз основа на приживна делба на имуществото на неговия баща. Съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗСПЗЗ правото на собственост се установява от правоимащите по чл. 10 ЗСПЗЗ лица в производството по възстановяване на собствеността с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Следователно законът придава еднаква доказателствена сила както на документите, имащи пряк вещнопрехвърлителен ефект, така и на доказателства, имащи удостоверително значение, без да ги изброява изчерпателно. Протоколът на ТПС комисия има вещноправно действие по отношение на дадените в замяна земи, но той представлява и косвено доказателство за притежаването на отнетите земи, годно да установи правото на възстановяване на собствеността както пред административния орган по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, така и в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. При наличие на писмено доказателство от вида на изброените в чл. 12 ЗСПЗЗ не е необходимо да се доказват елементите от фактическия състав на конкретното придобивно основание, ето защо гласните доказателства, които по принцип са недопустими в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в конкретната хипотеза не са били необходими за доказване правото на възстановяване на собствеността. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради което постановеното решение следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и делото да се реши по същество като искът бъде уважен. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение