Определение № 396 от 15.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4060/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Ищецът З. К. С. обжалва разпореждане № 1076/ 17.06.2015 г. по гр. д. № 129/ 2015 г, с което Хасковски окръжен съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК е върнал касационната му жалба срещу въззивното решение. Жалбоподателят счита разпореждането за нищожно като постановено в едноличен, а не в троен състав. Евентуално иска да бъде отменено като незаконосъобразно. Евентуалното основание извежда от твърденията, че съдът е бил длъжен да извършва всички връчвания на процесуалния негов представител, а не лично. Обжалваният акт е отрекъл надлежното упражняване на правото на касационна жалба и засяга единствено правната сфера на жалбоподателя. Това означава, че насрещните страни (ответникът и неговите помагачи) не разполагат с право на писмен отговор на частната жалба. Частната жалба има допустим предмет и е в компетентност на Върховния касационен съд. Това е така, защото: 1) обжалваното разпореждане прегражда по-нататъшното развитие на въззивното производство (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и 2) частната жалба е подадена преди влизането в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 50/ 03.07.2015 г), а § 14 от Преходните му и заключителни разпоредби предвиждат разглеждането й при предходните условия и ред (чл. 274, ал. 2 ГПК, в предходна редакция). Частната жалба е подадена от легитимирана страна. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба и тя е основателна. С обжалваното разпореждане е наложена санкционната последица на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Ал. 2 на цитираната разпоредба сочи и вида на акта, с който въззивният съд (Хасковският окръжен) е бил длъжен да я приложи – разпореждане. Разпореждането е вид съдебен акт, които се постановява в едноличен състав (обичайно докладчикът по делото). Обжалваното разпореждане представлява предвидено от закона изключение от правилото, че окръжният съд като втора инстанция разглежда делата в състав от трима съдии (чл. 83, ал. 1 ЗСВ). Следователно то е постановено в надлежен състав, а оплакването за неговата нищожност е неоснователно. Касационната жалба срещу въззивното решение, която жалбоподателят е подал, действително не отговаря на законовите изисквания и в правилното приложение на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК с разпореждане от 27.05.2015 г. въззивният съд е дал подробни указания и срок за тяхното изпълнение. Разпореждането въззивният съд е бил длъжен да съобщи на адв. К. - пълномощникът на жалбоподателя след неговото допускане до системата за правна помощ чрез процесуално представителство по гражданското дело, а не лично на жалбоподателя (аргумент от чл. 39, ал. 1 ГПК). На представителя е връчено съобщение при единственото отбелязване, че по делото е постъпила касационна жалба от жалбоподателя и тя е оставена „без движение”. Това означава, че дадените указания за изправяне нередовностите на жалбата не са надлежно съобщени, нито е започвал да тече срок за тяхното поправяне. Обжалваното разпореждане подлежи на отмяна, тъй като правилното приложение на санкционната последица на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК изисква законосъобразните указания и срокът за поправяне на нередовностите на касационната жалба да бъдат не само дадени, но и съобщени на касатора. При тези мотиви, съдът