Определение № 50305 от 27.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 25130701 от 18.08.2021 г. на А. Р. Н. и Т. Т. А. и допълнителна молба от 19.07.2021г., в които молителелите заявяват, че искат отмяна на влязлото в сила решение от 21.04.2020г. по гр.д.№5284/2019г. на ГС, тъй като същото противоречи на влязло в сила решение от 16.08.2021г. по гр.д.№941/2021г. на ГС София и на решение от 14.07.2021г. по гр.д.№7347/2019г. на ГС София, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В срока по чл. 306, ал.1 ГПК ответната страна в производството -Върховен административен съд, в писмено становище, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307 ГПК, намира следното: С решението, чиято отмяна се претендира са отхвърлени предявените от А. Р. Н. и Т. Т. А. искове срещу АССГ и ВАС, за осъждането им да заплатят на ищците суми от по 5000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от продължаващо извън разумния срок съдебно производство по адм. дело №6621/2014г. по описа на АССГ и адм.д. №582/2017г. по описа на ВАС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.03.2018г. до окончателното заплащане на главницата. Съдът е приел, че са проведени множество заседания, в които не е даван ход на делото, като от изложените факти следва, че отлагането е по причина на ищците, искана е правна помощ, впоследствие замяната на определените правни защитници с мотиви, че те не са компетентни, както и многократно отвод на съда. Прието е, че причина за отлагането на делото не е поведението на компетентните органи, а процесуалното поведение на страна по делото. Изложени са съображения за това, че и в производството пред ВАС са правени искания за отлагане на разглеждането на делото в друго о.с.з., неоснователни възражения по отношение на процедурата по призоваване, бавене чрез искания за замяна на определените служебни защитници и това поведение може да бъде определено единствено като злоупотреба с процесуални права, с цел забавяне на делото и впоследствие претендиране на обезщетение на бавно правосъдие. Прието е, че такова обезщетение държавата дължи, когато забавянето се дължи по причина на действията на нейните органи, а не на страната, която иска обезщетението и когато самата страна е причина за забава за разглеждане на делото, тя отговаря за вредите, настъпили за останалите жалбоподатели. Взет е предвид и факта, че голямата бройка на жалбоподателите сама по себе си е предпоставка за по-бавно протичане на предвидените законови процедури, от които съдът е обвързан, поради което е прието че не се установява забавяне в разглеждането на делото, което да е в пряка причинна връзка с поведението на компетентните съдилища. С молба с вх. № 25130701 от 18.08.2021г. молителите твърдят, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи на влязло в сила решение от 16.08.2021г. по гр.д.№941/2021г. на ГС София. С допълнителна молба вх.№25119707/19.07.2021г. молителите твърдят, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи и на друго влязло в сила от решение № 264749/14.07.2021 г. по в.гр.д. № 7347/2019 г. по описа на ГС – София. Молбата е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, поради което трябва да бъде допусната до разглеждане в открито заседание. След извършена служебна проверка се констатира, че решение от 16.08.2021г. по гр.д.№941/2021г. на ГС София и решение от 14.07.2021г. г. по гр.д. № 7347/2019 г. по описа на СГС са влезли в законна сила, поради което делата следва да се изискат за прилагане по настоящето производство. Предвид изложените съображения, съдът