Определение № 484 от 06.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 424/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определението от 09.05.2012 год. по в.гр.дело № 2032/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 7-ми състав, с което дружеството е било осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 000 лева деловодни разноски за въззивното производство. Поддържа се, че разноските не се дължат, тъй като не са били поискани до 19.04.2011 год., а и договорът за правна помощ от 13.10.2009 год. бил несъотносим към 09.09.2009 год., когато са отстранени нередовностите по чл.100, ал.3 във връзка с ал.1 ГПК/отм./. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] е на становище, че оплакванията са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения: С определение № 623 от 04.05.2012 год. по гр.дело № 1626/2011 год. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 501 от 25.03.2011 год. по гр.дело № 2032/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 7-ми състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 35 170 лева обезщетение за имуществени вреди. Със същото определение ВКС, ІІІ г.о. е отменил определението от 26.07.2011 год. по гр.дело № 2032/2009 год. на САС, ГК, 7-ми състав за оставяне без разглеждане молбата на дружеството-ответник от 19.04.2011 год. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските и е върнал делото на апелативния съд за произнасяне по същата молба. Със сега обжалваното определение от 09.05.2012 год. апелативният съд правилно е взел предвид представените във въззивното производство договор за правна защита и съдействие от 19.06.2009 год./л.22 от делото/ и договор за правна защита и съдействие от 13.10.2009 год./л.47 от делото/, както и пълномощните от същите дати, с които адв.А. М. от АК-В. е била упълномощена да подаде възражение срещу жалбата на ищеца против първоинстанционното решение и съотв. да подаде възражение срещу молбата на [фирма]/л.26/ по чл.100, ал.3 във връзка с ал.1 ГПК/отм./. Съобразено е по-нататък, че както с писменото възражение срещу въззивната жалба от 22.06.2009 год./л.18/, така и с писменото възражение срещу молбата на ищеца по чл.100, ал.3 ГПК/отм./ от 09.12.2009 год. са били представени списъци на разноските, направени от [фирма] във въззивното производство/л.л.23-48/ и е направено изрично искане за присъждането им. Упълномощеният от [фирма] по надлежния ред процесуален представител е извършил съответните процесуални действия, за които е бил овластен, поради което другата страна дължи направените във въззивното производство разноски с оглед изхода на делото /искът е бил отхвърлен изцяло/ в общ размер на 1 000 лева. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Исковете срещу [фирма], [населено място], съответно за 35 170 лева-обезщетение за имуществени вреди и 430 лева – мораторна лихва, са отхвърлени изцяло. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по дела с интерес над 10 000 лева се дължи възнаграждение 540 лева плюс /% за горницата над 10 000 лева. В случая, минималното възнаграждение се равнява на 1 052 лева за една инстанция. В заключение, обжалваното определение е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, а частният жалбоподател да бъде осъден да заплати на ответника разноски за това производство в размер на 80 лева, съгласно договора за правна помощ и съдействие от 21.06.2012 год. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.