Решение № 7865 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2579/2026 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.193, ал.6 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Р. Р. Д. от гр.София чрез адв.А. Икономов от ВТАК срещу решение по т.19.1. от Протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, проведено на 18.02.2026 год., с което е назначен на основание чл.160 и чл.193, ал.6 от ЗСВ, Л. Ц. Р. на длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура. С определение № 2901/16.03.2026 год. постановено по адм.д. № 2580/2026 год. по описа на ВАС към настоящото дело е присъединена за общо разглеждане жалбата подадена от А. М. А. срещу решение по т.19.1. от Протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, проведено на 18.02.2026 год. С определение № 3082/18.03.2026 год. постановено по адм.д. № 2581/2026 год. по описа на ВАС към настоящото дело е присъединена за общо разглеждане жалбата подадена З. И. К. срещу решение по т.19.1. от Протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, проведено на 18.02.2026 год. С определение № 3081/18.03.2026 год. постановено по адм.д. № 2582/2026 год. по описа на ВАС към настоящото дело е присъединена за общо разглеждане жалбата подадена от М. Л. А. срещу решение по т.19.1. от Протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, проведено на 18.02.2026 год. В жалбите се твърди, че с Решения по т. 11 и по т.12 от Протокол № 31 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС проведено на 14.09.2022 год. е обявен конкурс за заемане на длъжността “прокурор” във Върховна административна прокуратура обнародван в Държавен вестник, бр. 78/30.09.2022 год. с определени 5 свободни длъжности, които да бъдат заети след конкурс за повишаване в длъжност. На 30.10.2023 год. на сайта на ВСС е публикувано класирането на 138 участници в конкурса, видно от което г-жа Д. е класирана на 14 място, т.е. девета „под чертата“ с успех отличен 5, 77; г-жа А. е класирана на 13 място, т.е. осма „под чертата“ с успех отличен 5, 77; г-жа К. е класирана на 15 място, т.е. десета „под чертата“ с успех отличен 5, 76 и г-н А. е класиран 16, т.е. единадесети „под чертата“ с успех отличен 5, 75. С решения по т.2.1 до т.2.5 от протокол № 45 от заседание на ПК на ВСС проведено на 06.12.2023 год. са повишени в длъжност „прокурор във ВАП“ класираните на първите пет места като списъкът е публикуван на сайта на ВСС на 07.12.2023 год. С решение по т.19.1. от Протокол № 5 от заседание на ПК на ВСС проведено на 18.02.2026 год. е назначен на длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура Л. Ц. Р., който е класиран на 17 място с оценка 5, 75. Оспорващите твърдят, че повишаването на Р. е в нарушение на чл.193, ал.6 от ЗСВ, съгласно който „Съответната колегия на ВСС приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата“, тъй като Р. Р. Д., А. М. А., З. И. К. и М. Л. А. са класирани на по-предни места. По отношение на решение № 12654/09.12.2025 год. постановено по адм.д. № 8464/2025 год. по описа на ВАС, оспорващите считат, че същото не задължава ПК на ВСС независимо от всички друго да назначи магистрата на новата длъжност. Колегията е длъжна да изпълни всяко решение на съда, но само при спазване на материалния закон. ПК на ВСС е ограничена в това изпълнение от наличните свободни бройки след първоначалното назначаване и от принципа залегнал в чл.193, ал.6 от ЗСВ за назначаване „по поредността на класирането до попълване на местата“. В случая е повишен магистрат преди да бъдат повишени класираните преди него магистрати, поради което оспореното решение на ПК на ВСС се явява несъответно на материалноправната норма. Оспорващите правят искане съдът да отмени оспореното решение на ПК на ВСС и да върне преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона дадено от съда. Претендират присъждане на разноски по представен списък на разноските. Ответникът Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет чрез юрисконсулт А. Топалова изразява становище за недопустимост на жалбите, поради липса на правен интерес и моли съдът да ги остави без разглеждане. Счита, че за оспорващите не съществува личен и пряк правен интерес от оспорване на решение, с което Л. Р. е повишен, тъй като с административният акт не са отнети права, нито са вменени задължения на лицата, поради което липсва засягане на правната им сфера от издадения акт. Оспорващите не са адресати на този акт, поради което за тях не съществува като последица неблагоприятно въздействие. В условията на евентуалност ПК на ВСС оспорва изцяло жалбите и моли за тяхното отхвърляне като неоснователни и недоказани. Обосновава съображения за законосъобразност на решението като мотивите и фактическите основания се извеждат от административната преписка представена по адм.д.№ 8464/2025 год. по описа на ВАС. С решение № 12654/09.12.2025 год. постановено по адм.д. № 8464/2025 год. по описа на ВАС е отменен отказът на ПК на ВСС да назначи Л. Р. на длъжност „прокурор“ във ВП. С това решение за ПК на ВСС е възникнало задължение да направи необходимото да назначи Р., тъй като съдебното решение е задължително за ПК на ВСС по аргумент от чл.177, ал.1 от АПК. Счита, че възраженията на оспорващите относно поредността на назначаването не може да се противопостави на императивната норма на чл.177, ал.1 от АПК. Иска се искане съдът да остави жалбите без разглеждане, а в условията на евентуалност да ги отхвърли като неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбите за подадени от надлежни страни, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в жалбите и след проверка на административния акт за законосъобразност, настоящият състав на ВАС намира жалбите за основателни. От фактическа страна по делото се установява следното: С Решения по т. 11 и по т.12 от Протокол № 31 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС проведено на 14.09.2022 год. е обявен конкурс за заемане на длъжността “прокурор” във Върховна административна прокуратура обнародван в Държавен вестник бр. 78/30.09.2022 год. с определени 5 свободни длъжности, които да бъдат заети след конкурс за повишаване в длъжност. На 30.10.2023 год. на сайта на ВСС е публикувано класирането на 138 участници в конкурса, видно от което Р. Р. Д. е класирана на 14 място с успех отличен 5, 77, А. М. А. е класирана на 13 място с успех отличен 5, 77, З. И. К. е класирана на 15 място с успех отличен 5, 76 и М. Л. А. е класиран на 16 място с успех отличен 5, 75. Л. Ц. Р. е класиран на 17 място с успех отличен 5, 75. С решения по т.2.1, т.2.2, т.2.3, т.2.4 и т.2.5 по Протокол № 45 от заседание на ПК на ВСС проведено на 06.12.2023 год. класираните на първите пет места магистрати са повишени на основание чл.160 и чл.193, ал.З от ЗСВ, в длъжност „прокурор във Върховна административна прокуратура“, а с решението по т.2.6, ПК на ВСС прекратява гласуването за останалите кандидати участвали в този конкурс, поради попълване на местата. Срещу посочените решения на ПК на ВСС не са подадени жалби от участници в конкурса и повишените прокурори са заели длъжността „прокурор във ВАП“ на 14.12.2023 год. В 9 месечния срок по чл.193, ал.6 от ЗСВ считано от 06.12.2023 год. са подадени шест заявления от класирани участници в конкурса за назначаване по реда на чл.193, ал.6 от ЗСВ-заявление от Б. Д. от 15.01.2024 год. /класирана на 9 място/, заявление от И. К. от 15.01.2024 год. /класиран на 6 място/, заявление от Р. С. от 15.01.2024 год. /класиран на 8 място/, заявление от А. Т. от 15.01.2024 год. /класирана на 10 място/, заявление от И. Б. от 15.01.2024 год. /класирана на 7 място/, заявление от К. К. от 01.03.2024 год. /класиран на 12 място/ и заявление от Л. Р. от 05.09.2024 год. /класиран на 17 място/. С решения по т.5 от протокол от заседанието на ПК на ВСС проведено на 06.03.2024 год. колегията е оставила без уважение исканията за назначаване по реда на чл.193, ал.6 от ЗСВ. Решенията са оспорени от заинтересованите лица като във ВАС са образувани адм.д. № 3072/2024 год., адм.д. № 3074/2024 год., адм.д. № 3664/2024 год., адм.д. № 3073/2024 год. С решенията по тези дела са отменени решенията на ПК на ВСС във връзка със заявленията на А. Т., Р. С., К. К. и И. Б.. С решение по т.1 от протокол № 27 от заседанието на ПК на ВСС проведено на 30.07.2025 год. колегията не е назначила на основание чл.193, ал.6 от ЗСВ на длъжност „прокурор“ във Върховна прокуратура Б. Д., И. К., Р. С., А. Т., И. Б., К. К. и Л. Р.. Л. Р. обжалва решението на ПК на ВСС пред ВАС, където е образувано адм.д. № 8464/2025 год. С решение № 12654/09.12.2025 год. състав на ВАС отменя решение по т.1.7 от протокол № 27 от заседанието на ПК на ВСС проведено на 30.07.2025 год., с което Л. Р. не е назначен на основание чл.193, ал.6 от ЗСВ на длъжност „прокурор“ във Върховната прокуратура и изпраща преписката на ПК на ВСС за ново произнасяне съобразно мотивите и задължителните указания в решението. В решението си ВАС приема изводът на ПК на ВСС, че не са налице предпоставките за приложението на чл.193, ал.6 от ЗСВ, тъй като няма освободени длъжности „прокурор“ във Върховна административна прокуратура по смисъла на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.02.2017 год. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, за неправилен. След извършен анализ на приложимата нормативна уредба ЗСВ, ЗИДКРБ обн. в ДВ бр. 106 от 22.12.2023 год. и последвалото Решение № 13/26.07.2024 г. по конст. дело № 1/2024 на КС обн. в ДВ бр. 66/06.08.2024 год. съставът на ВАС приема, че ПК на ВСС не е провеждала процедура по преназначаване на прокурори от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. Със Заповед № РД-08-2083/28.12.2023 год. на и. ф. главния прокурор на Република България е утвърдена структурата на Върховната прокуратура и са определени функционалните задължения на прокурорите в нейните отдели, с което фактически се е осъществило кадровото преместване на магистратите от ВКП и ВАП във Върховна прокуратура. С оглед на промените в Конституцията въпросът за наличието на освободени длъжности следва да се разгледа, както по време на съществуване на „Върховна административна прокуратура“ от 06.12.2023 год. до 23.12.2023 год., така и след това до изтичането на 9 месечния срок по чл.193, ал.6 от ЗСВ, а именно 06.09.2024 год. Съдът е приел, че в периода 06.12.2023 год. до 06.09.2024 год. е имало общо 20 свободни длъжности отговарящи на изискването на чл.193, ал.6 от ЗСВ и § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.02.2017 год., но ПК на ВСС не е изпълнила задължението си по силата на закона да следи за освобождаване на длъжности и не е предприела действия за повишаване на следващите по ред кандидати до окончателното заемане на конкурсните места. С оглед на това жалбата подадена от Л. Р. е уважена, а преписката е изпратена на органа за ново произнасяне съобразно приетото от съда. Процесното решение по т.19.1. от Протокол № 5 от заседание на ПК на ВСС проведено на 18.02.2026 год. е взето след връщане на преписката на административния орган и в изпълнение на решението на ВАС. Видно от справка за щатната численост и освободените длъжности на магистратите към 06.09.2024 год. във Върховна прокуратура има свободни 19 длъжности. Въз основа на така установеното от фактическа стара настоящият съд изведе следните правни изводи: Оспореното решение на ПК на ВСС е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението обаче е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 193, ал. 6 и ал. 7 от Закона за съдебната власт в 9 месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване получил крайна оценка в конкурсната процедура не по-ниска от много добър "5, 00". Срокът започва да тече от датата на приемане на първото решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което по реда на чл.193, ал. 3 са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от последваща отмяна на същото при обжалване. В конкретния случай срокът е започнал да тече на 06.12.2023 год. и е изтекъл на 06.09.2024 год. Видно от представената от ответника справка за щатната численост и свободните длъжности на магистратите към 06.09.2024 год. във Върховна прокуратура има свободни 19 длъжности. В съответствие с разписаната в § 3 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители легалната дефиниция, следващият по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, посочен в чл. 43, ал. 1, е кандидатът, който е участвал, но не е бил назначен на някоя от обявените в конкурсната процедура длъжности за съответния орган на съдебната власт и е получил крайна оценка в конкурсната процедура не по-ниска от много добър "5, 00". При анализа на установената легална дефиниция следва да се изхожда от съдържанието на нормата на чл.193, ал.6 от ЗСВ, съгласно която при наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване. Създадената възможност за извършване на назначавания след приключване на конкурсната процедура представлява механизъм за вътрешнослужебна селекция на кадрите въз основа на ясни правила и процедури (Решение № 12 от 27.07.2018 г. по к. д. № 1/2018 г. на Конституционния съд на Република България). Процедурата по реда на чл.193, ал.6 от ЗСВ, както е прието в посоченото решение на Конституционния съд на Република България, представлява "своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура". Тази процедура следва да приключи с надлежен акт при изложените предпоставки в закона, независимо дали е по назначаване или отказ за назначаване. Конкурсната процедура "приключва" пред съответната колегия на ВСС, обявила и провела конкурса, с приемането на решения на основание чл.193, ал.3 от ЗСВ за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на предварително обявените свободни места. "Продължението" на легитимната конкурсна процедура, предвидено от чл.193, ал.6 от ЗСВ, следва да се осъществи в рамките на 9 месечния срок, който започва да тече от приемането на решенията за назначаването на обявените свободни места. За целта кадровият орган следва публично да оповести свободните места, които ще се заемат по реда на чл.193, ал.6 от ЗСВ и да предприеме действия по назначаване на кандидатите, за които е възникнало материалното субективно право. В рамките на деветмесечния срок по чл.193, ал.6 от ЗСВ административният орган - ПК на ВСС при осъществяването на правомощията си по реализиране на конкурсната процедура е длъжна да следи за новоосвободени щатни бройки за длъжността прокурор в съответния орган на съдебната власт и да покани служебно при наличието на подобен вид щатна бройка следващия по ред в класирането за заемане на длъжността по реда на чл.193, ал.6 от ЗСВ. В настоящия случай ПК на ВСС не е действала съгласно така разписаната процедура. С процесното решение колегията не е назначила следващия по ред кандидат. Магистратът Л. Ц. Р. е класиран на 17 място в проведения конкурс и обявеното класиране и същият не е „следващ по ред кандидат“. Назначавайки класираният на 17 място кандидат ПК на ВСС не е спазила нормата на чл.193, ал.6 от ЗСВ, поради което решението и е неправилно и незаконосъобразно. Неоснователно е възражението наведено от процесуалния представител на ответника в смисъл, че ПК на ВСС е била длъжна да се съобрази с решението по адм.д. № 8464/2025 год. по описа на ВАС и да назначи Р. на длъжност „прокурор“ във Върховна прокуратура. В мотивите към това съдебно решение не е изрично указано, че ПК на ВСС следва да назначи Р.. Единственото, което е указал съдът на ПК на ВСС е да се извърши ново произнасяне по заявлението на Р. за назначаване по реда на чл.193, ал.6 от ЗСВ като при новото произнасяне органът да съобрази установените от съда обстоятелства. При постановяване на новото решение ПК на ВСС е следвало да съобрази както нормата на закона, така и задължителните указания на съда дадени с решението по адм.д. № 8464/2025 год., които не могат да се разглеждат като самостоятелно основание за постановяването му. Оспореното решение на ПК на ВСС следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне по заявлението на Р. за назначаване по реда на чл.193, ал.6 от ЗСВ с оглед на установеното от съда в мотивите към настоящото съдебно решение. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК Висшият съдебен съвет (юридическото лице, в състава на което е органът, издал акта) следва да заплати на оспорващите направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с мотив, че независимо, че са подадени четири жалби те са с доводи и характер на едно оспорване. Възражението е неоснователно. Мотивите изложени от процесуалния представител на ответника не са свързани с размера на уговореното адвокатско възнаграждение и дали същият се явява прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, а са свързани с факта, че четирите жалби са подадени срещу един и същ административен акт. Действително срещу процесното решение по т.19.1. от Протокол № 5 от заседание на ПК на ВСС проведено на 18.02.2026 год. са подадени четири отделни жалби съответно от Р. Р. Д., А. М. А., З. И. К. и М. Л. А., по които са образувани отделни производства. С определения постановени по адм.д. № 2580/2026 год., № 2581/2026 год. и адм.д. № 2582/2026 год. производствата по тези дела са прекратени, а жалбите въз основа на които са образувани делата са присъединени за общо разглеждане в производството по настоящото дело. Присъединяването на жалбите на А. М. А., З. И. К. и М. Л. А. към настоящото дело не е по искане на оспорващите, а по почин на съответния докладчик по делата на основание чл.213 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.второ от АПК, вр. с чл.187 и чл.193, ал.8 ЗСВ, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,