Определение № 870 от 23.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 377/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. от [населено място] срещу разпореждане от 29.01.2026 г. на съдията-докладчик по в. ч. гр. д. № 4009/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молба с вх. № 30299 от 11.11.2025 г. от С. Г. С. и С. И. С. за освобождаване от държавна такса по подадената от тях частна жалба с вх. № 25971 от 03.10.2025 г. Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно, недопустимо и необосновано с единствения довод, че съдът е следвало служебно да събере данните, касаещи приложението на чл. 83 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е отхвърлена молбата на С. Г. С. и С. И. С. от 11.11.2025 г. за освобождаване от държавна такса по подадената от тях частна жалба вх. № 25971 от 03.10.2025 г., съдията-докладчик по в. ч. гр. д. № 4009/2019 г. на Софийски апелативен съд е приел, че същите не са изпълнили указанията да представят доказателства за имущественото си състояние, дадени им с разпореждане от 17.12.2025 г. (надлежно връчено им на 07.01.2026 г.). Разпореждането е правилно. Неизпълнението на указанията на съда за ангажиране на доказателства за имущественото състояние на страната, поискала освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83 ГПК, има за последица отхвърляне на искането, както правилно е преценил в случая съдията-докладчик по делото. Неоснователно, като ненамиращо опора в процесуалния закон, е поддържаното от частната жалбоподателка становище, че не е необходимо страната да представя доказателства по чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като съдът служебно може да ги събере. За освобождаването от държавна такса законодателят е въвел критерии, касаещи имущественото, здравословното и семейно състояние, трудовата заетост и възрастта на молителя, като дали последният отговаря на тези критерии съдът преценява въз основа на наличните доказателства. Представянето на доказателства относно посочените в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, включително и подаването на декларация за имуществено състояние, е задължение на самия молител. Доколкото законът не го е предвидил изрично, такова служебно задължение за съда не съществува. Решаващият съдебен състав би могъл служебно единствено да провери предоставените от страната данни, като събере необходимата информация/доказателства и да съобрази непосочени от нея факти, имащи значение за основателността на искането. Никое служебно действие на съда, обаче, не може да замести прилагането на декларация за имущественото състояние на страната-молител, изискуема съгласно чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, за чиято достоверност тя носи и наказателна отговорност. Предвид изложеното, атакуваното разпореждане, като правилно, следва да бъде потвърдено. На основание чл. 77 ГПК частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати дължимата за настоящото производство държавна такса в размер на 7.67 евро (равностойност на 15 лв.), която не е събрана от въззивния съд в процедурата за администриране на частната жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав