Определение № 56 от 07.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2017 г.

В проведеното на 20. 02. 2018 г. открито съдебно заседание е подадена молба от [фирма], чрез адв. Д. Д., с която се иска спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 10042/2018 г. на Софийски районен съд, 46 с-в, образувано по подадена от [фирма] против [фирма] искова молба по чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на определение № 562 от 01. 02. 2017 г. по гр. д. № 1784/2017 г. на ВКС, 1 г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване на решение № 6719 от 15. 05. 2015 г., поправено с решение от 28. 11. 2016 г., и двете постановени по гр. д. № 11072/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав. Към молбата са приложени искова молба вх. № 2003820/12. 02. 2018 г., удостоверение № 17943/19. 02. 2018 г., издадено от СРС, сигнал до Инспектората към В. вх. № 345/12. 01. 2018 г., становище изх. № Ж-18-34 от 7. 02. 2018 г. на инспектор към ИВСС. Касаторът [фирма], чрез адв. К. М., изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Висящото производство по иска с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на определението по чл. 288 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване на решение № 6719 от 15. 05. 2015 г., поправено с решение от 28. 11. 2016 г., и двете постановени по гр. д. № 11072/2014 г. на СГС, ГО, II-Б възз. с-в, поради постановяването му от ненадлежен съдебен състав, определен в нарушение на чл. 9 ЗСВ, поставя въпроса за валидността на извършените от състава действия във фазата по допускане на подадената от [фирма] жалбата до касационен контрол, както и на следващите действия по разглеждане на касационната жалба, извършени от същия състав. За да се избегне опорочаването на следващите действия по разглеждане на касационната жалба и доколкото съдът е длъжен да обезпечи постановяването на валидни актове по разглежданите дела, настоящият състав намира, че в случая постановката на точка 8 от ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ВКС, коригирана с точка 9 от ТР № 2/2. 04. 2004 г. е неприложима и е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на производството по иска по чл. 270, ал. 2 ГПК с влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,