Решение № 7484 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение № 37776 от 14.11.2025г., постановено по адм. дело № 5113 по описа на Административен съд - София-град за 2025 г., с което е уважена жалбата на А. Н. срещу решение № Ж-368 от 16.04.2025 г. на КЕВР и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне, при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата и в съдебна зала касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за наличието на основания за отмяна на оспореното решение на КЕВР по повод жалбата, с която е бил сезиран от Н.. Не е съгласен и с извода на съда, че решението на Комисията нарушава принципите на служебното начало за събиране на доказателства за изясняване на обективната истина, и че е издадено при липса на мотиви и в нарушение на чл. 117 от Закона за енергетиката. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендират се направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява се за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответника. Ответната страна – А. А. Н., чрез адв. Тодоров в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и предлага да се остави в сила атакуваното решение на Административен съд София-град. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Прави се възражение по отношение на претендираните разноски от другия ответник - „Електроразпределение Север“ АД. Ответникът – „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. А. Тодорова в писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебното решение и предлага на съда да го отмени. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на А. А. Н. срещу решение № Ж-368 от 16.04.2025 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба вх.№ Е13-273-21/21.02.2025г., подадена в Комисията от А. Н. срещу „Електроразпределение Север“ АД. С предявената жалба срещу електроразпределителното дружество, Н. се оплаква от поведението на дружеството, изразяващо се в това, че въпреки наличието на сключен окончателен договор за присъединяване на обекта на клиента към електроразпределителната мрежа, е налице неизпълнение по този договор. На следващо място, срещу постановен отказ на „Електроразпределение Север“ АД за промяна на сключения договор за присъединяване. А. Н. е поискал от дружеството да се премахне „Забележка“, записана към чл. 2 на сключения между страните договор за обект „еднофамилна жилищна сграда“ с местонахождение в гр. Варна, селищно образувание „Планова“, УПИ V-1455, кв. 40, според която „Присъединяването на обекта ще се осъществи в срок до шест месеца след провеждане на улична регулация до имота на клиента“ и му е отказана тази промяна. С постановеното решение № Ж-368 от 16.04.2025 г. КЕВР е приел жалбата на клиента срещу действията на електроразпределителното дружество за неоснователна. Основният мотив на Комисията за отхвърляне на жалбата и прекратяване на производството пред него е свързан с анализ на разписаните в отделните точки от договора за присъединяване, изх. № ПУПРОК-2972-ДПРОК-5316/17.11.2023г. условия. Според КЕВР липсвало издадено и влязло в сила разрешение за строеж на присъединителните съоръжения, с оглед на което 6-месечният срок чл. 9. ал. 2 от Договора, свързан с изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения, не бил започнал да тече. С атакуваното в настоящото касационно производство съдебно решение жалбата на А. А. Н. срещу решение № Ж-368 от 16.04.2025 г. на КЕВР е уважена и преписката върната на Комисията за ново произнасяне, при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този правен резултат, АССГ е заключил, че решението на КЕВР е прието при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целите на закона. Съдът е приел, че КЕВР не е провела задълбочена проверка по казуса и изцяло е възприела фактическите твърдения на електроразпределителното дружество, без да събере всички необходими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Според съдебния състав Комисията е издала своето решение без да получи необходимата за изясняване на обективната истина информация от община Варна, свързана с етапа на проведена улична регулация до имота на г-н Н., от която зависи изпълнението на договора с ЕРП и присъединяването по договор за присъединяване № ПУПРОК-2972ДПРОК-5316/17.11.2023 г. за обект в гр. Варна, селищно образувание „Планова“, УПИ V-1455. При така изложените съображения Административен съд София-град е уважил жалбата на А. А. Н. срещу решението на КЕВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Верни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното пред него решение не отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в решението на КЕВР са налице изложени по отношение на приетото от Комисията факти, но те не отговарят на действителната фактическа обстановка, защото тя е останала неизяснена. Административният акт е постановен в нарушение на императивните изисквания на чл. 35 от АПК – Комисията е приела неоснователност на жалбата, с която е сезирана, без да е изяснила относимите към спора факти и обстоятелства, и без да са събрани относими към правния спор доказателства. КЕВР е следвало да изчака отговора на община Варна във връзка с поисканата от общината информация, защото тя има пряко отношение към изпълнението на сключения между А. А. Н. и „Електроразпределение Север“ АД договор за присъединяване и най-вече към възможността да се извърши проверка за спазване на сроковете, разписано в него. Без събирането на тези писмени доказателства не могат да бъдат установени мотивите на ЕРП, които излага в няколко отговора по запитвания на Н., че цитираният договор за присъединяване може да бъде изпълнен след проведена улична регулация. Изложеното в решението на КЕВР, че 6-месечният срок съгласно чл. 9. ал. 2 от договор за присъединяване № ПУПРОК-2972ДПРОК-5316/17.11.2023 г. не е започнал да тече, е необосновано, защото липсват доказателства в тази насока. Касационната инстанция следва да обърне внимание на КЕВР, че е сезирана с жалба от А. А. Н., която съдържа две различни оплаквания, като по второто - срещу постановен отказ на „Електроразпределение Север“ АД за промяна на сключения договор за присъединяване със страни ЕРП и Н., липсва произнасяне. Дори и да приеме, че се оспорва клауза от сключен договор за присъединяване с електроразпределителното дружество, след изтичане на срока за обжалване по реда на чл. 22 от ЗЕ на издаденото становище за присъединяване и въпросът не може да се разрешава по административен ред, а по общия исков гражданскоправен ред, Комисията дължи произнасяне и по този въпрос, включително и ако прецени, че не е компетентна с оглед така посоченото тук и остави без разглеждане това искане и прекрати производството. Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора право на разноски има ответникът А. Н.. Искането за тяхното присъждане обаче съдът приема за неоснователно. Видно от отговор на касационна жалба, депозиран от адв. Тодоров, същият претендира разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В писмена молба по хода на делото и по съществото на спора, вх. №16905/11.06.2026г. на ВАС се поддържа искането за заплащане на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, в полза на адв. К. Тодоров. От друга страна към молбата е представен и договор за правна защита и съдействие с клиент А. А. Н. и заплатена сума в брой. Според чл.38, ал.1, т.2 ЗА „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: материално затруднени лица “. В тежест на страната е да докаже, че е материално затруднено лице по смисъла на посочената разпоредба, а такива доказателства по делото липсват. Нещо повече. По представеният договор за правна защита и съдействие от 10.06.2026г. е записано, че възнаграждението по този договор е заплатено в брой, което не сочи на наличие на материално затруднение за Н.. Този договор би бил основание за съда да присъди разноски, ако бяха поискани в полза на Н.. При липса на такова искане и изявена претенция за заплащане на разноски в полза на адв. К. Тодоров, която бе установена като неоснователна, разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение