Определение № 12860 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10730/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК (Административнопроцесуалния кодекс). Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Merus Labs Luxco II S.a.R.L. Люксембург“ против Определение №17008/17.09.2024 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №3198/2024 г. С определението съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Merus Labs Luxco II S.a.R.L. Люксембург, представлявано в Република България от „Магналабс“ ЕООД, ЕИК 2033407822, чрез адв. П. Стефанов, срещу решение № НСР-26213/29.11.2021 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, осъдил е „Merus Labs Luxco II S.a.R.L. Люксембург“ да заплати на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти сумата от 100 лева, представляваща разноски и е прекратил производството по адм. дело № 3198/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В срока по чл. 232 АПК по делото е постъпил писмен отговор от Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, чрез процесуален представител А. Димитрова, с който се оспорва основателността на жалбата и се излагат съображения за правилност на оспорения съдебен акт. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на „Merus Labs Luxco II S.a.R.L. Люксембург“ притежател на разрешението за употреба на лекарствения продукт Kardiket retard Prolonged-release tablet 20 mg x 20 представлявано в Република България от „Магналабс“ ЕООД, ЕИК 2033407822, чрез адв. П. Стефанов, срещу решение № НСР-26213/29.11.2021 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. С решението е утвърдена промяна на цена по чл.261а, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина ( ЗЛПХМ ) в Приложение № 1 „Лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване“ на Позитивния лекарствен списък и допуска промяна на цената по чл. 261а, ал. 1 ЗЛПХМ в Приложение № 2 „Лекарствените продукти, заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения“ на ПЛС на лекарствения продукт Kardiket retard Prolonged-release tablet 20 mg x 20. С обжалваното определение съдът е приел, че подадената жалба срещу оспорения административен акт е недопустима. За да се произнесе в посочения смисъл съдът е констатирал, че решение № НСР-26213/29.11.2021 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) е съобщен на неговия адресат по електронна поща на 29.11.2021 г. В решението изрично е посочено, че подлежи на обжалване по административен ред пред Комисията по прозрачност към Министерския съвет или по съдебен ред пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му, като на 17.12.2021 г. жалбата, ведно с административната преписка е изпратена на Комисията по прозрачност. Комисията е следвало да се произнесе в срок до 17.01.2022 г., и на осн. чл. 97, ал.1 АПК, което тя не е сторила. Според първоинстанционният съд и на основание чл. 149, ал. 3 АПК, когато актът е бил оспорен по административен ред, 14-дневният срок по ал. 1 за оспорването му е започнал да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. За да се мотивира в този смисъл Административен съд София – град е споделил и съображенията, дадени с ТР № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., OCC, I и II колегия, които не са изгубили своята актуалност, независимо от допълнението на чл. 97, ал. 1 АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.). Определението е валидно и допустимо, но първоинстанционният административен съд неправилно е приел, че жалбата е недопустима. Предвиденото правило в чл. 149, ал. 1 АПК посочва, че срокът за обжалване на административния акт е 14 -дневен. Съгласно чл. 149, ал. 3 АПК, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по, ал. 1 започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. В конкретната хипотеза решение № НСР-26213/29.11.2021 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) е съобщен на неговия адресат по електронна поща на 29.11.2021 г. Органът е посочил, че то подлежи на обжалване по административен ред пред Комисията по прозрачност към Министерския съвет или по съдебен ред пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му. На 17.12.2021 г. постъпилата от дружеството касатор жалба срещу първоначалния административен акт е била изпратена на Комисията по прозрачност. Според чл. 15 от Правилника за условията и реда за работа на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Комисията по прозрачност се произнася с мотивирани решения в срок един месец от постъпването на жалбите. В този смисъл е и редакцията на чл. 97, ал.1 АПК, изм. ДВ. бр.65 от 7 август 2018 г. Съобразно нея в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато органът е едноличен и в едномесечен, когато органът е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспореният акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. С изменението на чл. 97, ал.1 АПК, ред. ДВ. бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. законодателят допълни текста с изречение трето. Съгласно допълнената разпоредба, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. Компетентният орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката. Доколкото оспореният административен акт е постановен след изменението на АПК с ред. ДВ. бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., то Комисията по прозрачност е следвало незабавно да уведоми дружеството за датата на получаване на преписката във връзка с оспореното решение № НСР-26213/29.11.2021 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. По делото такива доказателства не се съдържат. Единствено по преписката се съдържа уведомяване на Комисията по прозрачност от страна на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти във връзка с постъпилата жалба на „Merus Labs Luxco II S.a.R.L. Люксембург“ против решение № НСР-26213/29.11.2021 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. За първи път дружеството е уведомено за издаденото решение на Комисията по прозрачност на 01.06.2022 г., видно от приложената по делото разписка – известие за доставянето му, което своевременно е подало жалба в първоинстанционния административен съд на дата 15.06.2022 г. При систематическото тълкуване на разпоредбите на 149, ал.3 АПК и чл. 97, ал.1, изречение трето и четвърто АПК, след изменението с ДВ. бр. 77 от 2018 г., се налага извод, че за-погорестоящият орган съществува задължение незабавно да уведоми страната с оглед правото й на информация по чл. 34, ал.1 АПК, и за да се гарантира правото й на съдебна защита срещу неблагоприятния за нея индивидуален административен акт. Единственото изключение за неприлагане на чл. 34, ал.1 АПК е хипотезата на чл. 34, ал.4 АПК, според която административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай, че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3. В конкретния случай не са налице предпоставките по ал. 4 и по-горестоящият орган не е имал правно основание да не уведоми незабавно жалбоподателя за датата на получаване на преписката. За да се обоснове първоинстанционният административен съд съобразява своите мотиви с т. 2 от диспозитива на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. № 4/201З г., ОСС на ВАС, I и II колегия, според който съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт, като видно от мотивите на решението: "Както непроизнасянето на по-горестоящия административен орган, така и късното му произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за това в закона срок по чл. 97, ал. 1 АПК, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК погасява субективното право на жалба." Следва да бъде посочено, че Тълкувателното решение е прието преди последната промяна на чл. 97, ал. 1 от АПК, ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., съгласно която към разпоредбата е добавено: "Компетентният орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката". В конкретния случай в представената пред първоинстанционния съд административна преписка се установи, че не са налице писмени доказателства, от които може да се направи извод, че Комисията по прозрачност е изпълнила това си задължение. В светлината на посоченото Тълкувателно решение и редакцията на чл. 97, ал.1 АПК, ДВ. бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2029 г. е необходимо да се поясни, че неизпълнението на чл. 97, ал. 1, изр. трето АПК от страна на Комисията по прозрачност препятства възможността на частния жалбоподател да съобрази началния момент, от който започва да тече срокът за произнасяне на адм. орган, респ. моментът, в който този срок е изтекъл. С оглед на така изложените съображения срокът за оспорване на първоначалния административен акт - решение № НСР-26213/29.11.2021 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти следва да тече от датата на уведомяване по смисъла на чл. 97, ал.1, изречение трето АПК, като най-ранната дата, за която се съдържат доказателства по преписката, е датата на връчване на решението на КП на жалбоподателя, а тя е 01.06.2022 г., видно от представената разписка – известие по делото. Жалбата е подадена на 15.06.2022 г. и съобразно броенето на сроковете по чл. 60, ал.5 ГПК, приложим за административния съдебен процес на основание чл. 144 АПК, е подадена в 14-дневния срок предвиден в чл. 149, ал.3 АПК, поради което не е просрочена. Неправилно в този смисъл първоинстанционният административен съд е отрекъл субективното процесуално право на оспорващото дружество да подаде жалба по реда на чл. 145 и сл. АПК против незаконосъобразния административен акт. При тази констатация и предвид допуснатото от административния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т.3, предл. второ АПК, първоинстанционното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение