Определение № 9801 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8516/2026 г.
ВАСВторо отделение08.10.2026 г.докладчик Галина Стойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 20801 от 27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 210/2026 г. по описа на Административен съд – София град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Синкевица“ ЕООД, чрез адв. К. Москов като процесуален представител, против определение № 20801 от 27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 210/2026 г. по описа на Административен съд – София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закони с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главния архитект на Столична община, чрез пълномощника си гл. юрк. Р. Григорова, представя писмено отговор със становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Синкевица“ ЕООД срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да извърши административна услуга по заявление № САГ23-ГРОО-74-
от 04.11.2025г. на дружеството, изразяваща се в издаване на удостоверение с данни за правния режим на недвижим имот – собственост на заявителя, вкл. за наличие на действащ ПУП, на отчуждителна процедура и на изтекли срокове по чл.208 ЗУТ, като е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорването е недопустимо поради липса на предмет на основанието по чл.159, т.1 АПК – липсва акт, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Констатирано е, че заявлението на жалбоподателя с № САГ23-ГРОО-74-
от 04.11.2025г. е подадено след влизане в сила на мълчалив отказ, формиран по идентично по предмет, страни и искане /съдържание/ предходно заявление с № САГ25-ТД26-78 от 18.07.2025 г. При тези доказателства съдът прави извод, че по отношение на направеното второ искане е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, регламентираща недопустимост на административното производство при влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, поради което за органа не е възникнало задължение за произнасяне и няма формиран мълчалив отказ, който да е предмет на оспорване. Определението е правилно. Съответстващи на закона и доказателствата по делото са изводите на първостепенния съд, според които искането за извършване на административна услуга, каквото е предявено от жалбоподателя, се разглежда по правилата приложими за издаване на индивидуални административни актове съгласно разпоредбата на § 8 ПЗР АПК и същото е недопустимо при наличие на влязъл в сила административен акт с идентичен предмет и страни на основание чл.27, ал.2, т.1 АПК. В случая е безспорно, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ по заявление на оспорващото дружество от 18.07.2025 г., който е пречка за издаване на нов акт със същия предмет, поради което подаденото заявление от 04.11.2025 г. е недопустимо. По недопустимо заявление не се формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол, както правилно е прието в обжалваното определение. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото административният съд постановява законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Неоснователни са наведените в частната жалба доводи за настъпили нови обстоятелства при предявяване на процесното заявление. Освен, че горните твърдения не са доказани, но и сравнителният анализ на двете заявление сочи на идентичност на страните и съдържанието им. От друга страна, задължение за препращане на компетентния орган при усл. на чл.31, ал.2 АПК, каквато претенция е заявена от жалбоподателя, би възникнало при допустимо искане, каквото не е процесното и поддържаните в този смисъл възражения са неоснователни.