Определение № 72 от 15.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2013 г.

Образувано е по частна жалба на А. Р. А. с вх. № 12225 /20.12.2012 г. срещу определение № 489 /30.11.2012 г., обявено на 04.12.2012 г., по гр.д. № 1345 / 2012 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на А. Р. А. с вх. № 6232 /23.10.2012 г. за отмяна на решение № 546 /07.11.2011 г. по гр.д. № 847 /2011 г. на Русенския окръжен съд, на основание чл.303,ал.1,т.2 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. молбата му за отмяна е подадена четири месеца и четири дни след постановяване на решението, с което е оставена в сила присъдата, т.е. не по-късно от една година от влизане в сила на решението или от узнаване на присъдата в хипотезата на чл.305,ал.1,т.2 ГПК. Насрещната страна Айгюле И. А. не е дала отговор на частната жалба. За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че присъдата, на която се основава молбата за отмяна, е влязла в сила с потвърждаването и в наказателната и част с решение от 19.06.2012 г. на Русенския окръжен съд; в производството по наказателното дело А. Р. А. е участвал като тъжител и граждански ищец, поради което е узнал за влизане в сила на присъдата с постановяването на неподлежащото на обжалване решение на 19.06.2012 г. на Р.; тримесечният срок по чл.305,ал.1,т.2 ГПК е изтекъл на 19.09.2012 г. поради което молбата за отмяна от 23.10.2012 г. е подадена след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок, недопустима е и следва да бъде оставена без разглеждане. Частната жалба е неоснователна. Както е приел и съставът на Върховния касационен съд, преклузивният срок по чл.305,ал.1,т.2 ГПК започва да тече считано от узнаването на присъдата. Когато молителят е бил участник в наказателния процес, както е в случая, началният срок на узнаването е моментът, в който присъдата е влязла в сила. Той изтича три месеца по-късно и в този случай едногодишният срок от разпоредбата е без правно значение. Едногодишният срок има значение само когато узнаването е станало след влизане в сила на присъдата (или на решението, с което е потвърдена присъдата, както е в случая) и този момент е по-късен от девет месеца от влизане в сила на присъдата, защото единствено тогава срокът за подаване на молбата за отмяна ще е по-къс от три месеца или изтекъл. Тримесечният срок съществува само в пределите на едногодишен срок от влизане в сила на присъдата. Казано с други думи едногодишният срок е предвиден да ограничи, а не да продължи тримесечния срок, да ограничи възможността за подаване на молба за отмяна, без значение дали от узнаването е изтекъл тримесечен срок, когато узнаването на присъдата е станало твърде късно според законодателя. В случая не се спори по фактите: молителят е бил тъжител и граждански ищец (участник) в наказателния процес, присъдата е потвърдена с решение на окръжния съд, постановено и влязло в сила на 19.06.2012 г., следователно от този момент започва да тече срокът по чл.305,ал.1,т.2 ГПК и съгласно чл.60,ал.3 ГПК изтича на съответното число на последния месец - 19.09.2012 г. (сряда, присъствен ден), след 19.09.2012 г. молителят няма право да иска отмяна на наведеното от него основание. От това следва, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на такива. Насрещната страна не претендира разноски, не е доказала, че е направила такива, поради което също няма право на разноски. Воден от изложеното настоящият състав