Определение № 631 от 01.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. И. К., подадена чрез адв. Г., срещу определение № 296/19.05.2015 г., постановено по гр.дело № 2547/2015 г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу решение № 15/03.02.2015 г. по гр.д. № 3377/2015 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. в частта, с която е прекратено производството по молбата против Столична община за признаване за установено, че той се е изселил за държавата И. през ноември 1948 г. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че решение № 15/03.02.2015 г. по гр.д. № 3377/2015 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. в частта, с която производството се прекратява без да се разглежда по същество като процесуално недопустимо подлежи на обжалване пред друг тричленен състав, тъй като същото в тази част има характер на определение и подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Излага съображения по същество. Ответникът по частната жалба – Министерство на правосъдието, представлявано от министъра, чрез юриск. Д., е подал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който оспорва основателността на подадената жалба, като твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК( в редакция преди изменението с ДВ бр. 50 от 2015г.) Разгледано по същество жалбата е неоснователна,поради следното: За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд е посочил, че с решение № 15/03.02.2015 г. по гр.д. № 3377/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.е обезсилено решението на въззивната инстанция и е прекратено производството по делото поради наличие на процесуална пречка. С произнасянето на това решение е завършено съдебното производство, изчерпан е инстанционният ред за разглеждане на спора съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСВ. Съдът е приел, че решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване. Изводът е обоснован, като касационният съд е направил принципно и подробно разграничение между решението по чл.293, ал.4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК. При тези мотиви, жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Обжалваното определение на ВКС, ІІІ г.о. е правилно и следва да бъде потвърдено. Изводът, че с решение № 15/03.02.2015 г. по гр.д. № 3377/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.е изчерпан процесуалният ред и актът на касационната инстанция не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол е правилен и обоснован. Оплакванията на жалбоподателя са идентични със съдържащите се в частната жалба, по която се е произнесъл предходния състав на ВКС и по същество са неоснователни. Поради това частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,