Определение № 255 от 14.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2492/2015 г.

Постъпила е молба от И. А. С., наследник по закон на починалия на 18.12.2014г. съделител А. С. С., за допълване постановеното от ВКС по настоящето дело определение в частта му за разноските като им бъде присъдена сумата 1500лв., заплатени като адвокатски хонорар. Отговор от ответната страна в срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С определение №361/11.06.2015г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.01.2015г. по в.гр.д.№13225/2013г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІV-А Въззивно отделение по подадената от С. К. С. и П. С. С. касационна жалба. В подадения от молителя отговор на касационната жалба на С. К. С. и П. С. С. се съдържа искане за присъждане на разноски, по което в определение №361/11.06.2015г. съдът не се е произнесъл. Представен е списък на направените по делото разноски, съответният договор за правна помощ, в който е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв., както и фактура №[ЕГН]/03.04.2015г., от която се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено. Искането е постъпило в регистратурата на ВКС на 22.06.2015г. в срока по чл.248,ал.1 ГПК,поради което следва да се приеме за допустимо. Същото следва да се приеме и за основателно, доколкото по своевременно и надлежно направеното искане за присъждане на разноските по представения списък съдът не се е произнесъл. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение