Определение № 1965 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10890/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Б. Т., чрез адвокат С. Станчев, против Определение № 30121/15.09.2025 г., постановено по адм. дело № 7189/2025 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на район „Люлин“ при Столична община за заверка на молба-декларация, вх. № РЛН24-ГР94-2715/18.07.2024 г. по описа на Столична община за признаване право на собственост чрез обстоятелствена проверка върху недвижим имот, а производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на оспореното определение, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – кметът на район „Люлин“ на Столична община, в срока по чл. 232, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима, подадена в срок и от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Б. Т. срещу мълчалив отказ на кмета на район „Люлин“ при Столична община за заверка на молба-декларация, вх. № РЛН24-ГР94-2715/18.07.2024 г. по описа на Столична община за признаване право на собственост чрез обстоятелствена проверка върху недвижим имот. Административният съд е установил от фактическа страна, че искането за заверка на молбата-декларация е подадено до компетентния орган - кметът на район „Люлин“ при Столична община, на 18.07.2024 г. С писмо от 21.01.2025 г. жалбоподателят е уведомен, че за да бъде извършена поисканата от него административна услуга трябва да посочи свидетели, различни от посочените в молбата-декларация. С имейл от 28.01.2025 г. М. Т. възразил срещу дадените от органа указания. Произнасяне не последвало и на 26.02.2025 г. той подал жалба срещу мълчалив отказ на кмета на район „Люлин“ при Столична община с искане да се произнесе по заявление за заверка на молба-декларация с вх. № РЛН24-ГР94-2715/18.07.2024 г. Първоинстанционният съд преценил, че срокът на административния орган е започнал да тече от датата на подаване на заявлението, а именно - от 18.07.2024 г. Според съда органът е следвало да се произнесе в едноседмичен срок - до 25.07.2024 г., а след неговото непроизнасяне започва да тече преклузивния едномесечен срок за обжалване на мълчалив отказ, който следва да се брои от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе и е до 25.08.2024 г. Последвалата жалба срещу мълчаливия отказ е била подадена на 26.01.2025 г., т. е. след изтичане на предвидения едномесечен преклузивен срок. Разсъждавайки по този начин съдът е стигнал до извод, че подадената от М. Б. Т. жалба против мълчалив отказ на кмета на район „Люлин“ на Столична община за заверка на молба-декларация, вх. № РЛН24-ГР94-2715/18.07.2024 г. по описа на Столична община за признаване право на собственост чрез обстоятелствена проверка върху недвижим имот, е просрочена, поради което е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК, жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. Заявлението до административния орган е за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка. По това искане се дължи административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Извършването на тази услуга, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК, е индивидуален административен акт – волеизявление за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. На основание чл. 57, ал. 2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до седем дни от датата на започване на производството, а съгласно чл. 149, ал. 2 АПК срокът за обжалване е едномесечен от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Не се установяват различни факти, които касаят срочността на оспорването и свързаните с това обстоятелства - чл.149, чл. 161 от АПК. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорването на мълчаливия отказ за извършване на исканата административна услуга е просрочено, тъй като правото на жалба не е упражнено в срок и правилно е оставил без разглеждане същата. С оглед изложените съображения, настоящият състав на ВАС намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение